10 символа на българската памет и гордост
Историята не живее само в учебниците и музеите. Тя е изсечена в камък, отлята в бронз и превърната в огромни монументални композиции, които продължават да доминират над градове, планини и цели пейзажи.
Подбрахме 10 знакови паметника, свързани с различни периоди от българската история. Някои са посветени на героични битки и владетели, други пазят паметта за Освобождението, а трети са свидетелства за противоречиви, но вече исторически отминали епохи.
10. „Скърбящият воин“ – Видин
Открит: 15 ноември 1911 г.
Автор: скулптор Андрей Николов; бронзовото отливане на фигурата и релефите е извършено в Париж от италианския майстор Арнолдо Дзоки
Това е един от най-необичайните български военни паметници. Вместо победоносен герой той показва уморен войник, навел глава над оръжието си. Така монументът говори не толкова за победата, колкото за човешката цена на войната.
Паметникът е посветен на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. при защитата на Съединението. Идеята идва от офицерския състав на Трети пехотен Бдински полк, а средствата са събрани с дарения. Основният камък е поставен през 1908 г.
Особено интересна е съдбата на самата скулптура. Фигурата на войника е изваяна от Андрей Николов, след което заедно с релефите пътува от София през Русе, Гюргево и Дунав до Париж, където е отлята в бронз.
9. „Майка България“ – Плевен
Открит: 10 декември 1978 г.
Автори: скулптор Димитър Бойков и архитект Атанас Атанасов
Паметникът, известен като „Майка България“ или „Паметник на столетието“, е издигнат в Плевен по повод 100-годишнината от Освобождението на България.
В центъра на композицията е женска фигура, която разкъсва веригите си — символ на освобождението. Зад нея се издига внушителна бетонна конструкция, напомняща стилизирано дърво. Общата височина на монумента е 21 метра.
Мястото е особено подходящо за подобен паметник — Плевен е един от градовете, превърнали се в ключов символ на Освободителната война, а самият монумент е свързан с историческата памет за събитията от 1877–1878 г.
8. „Бранителите на Стара Загора“
Открит: 30 юли 1977 г.
Авторски колектив: скулптори Крум Дамянов и Божидар Козарев; архитекти Богомил Давидков и Благовест Вълков; инженер-конструктор Антон Малеев
Трудно е човек да остане безразличен пред този 50-метров монумент. Основната му конструкция наподобява развято Самарско знаме — един от най-важните символи на Българското опълчение.
Пред него са изправени седем фигури — шестима български опълченци и руски офицер. Те символизират шестте опълченски дружини, участвали в защитата на Стара Загора.
Мемориалът е открит точно 100 години след драматичните боеве за града. Самото Самарско знаме придобива легендарна слава именно по време на тези сражения, когато подполковник Павел Калитин и опълченците го защитават с цената на живота си.
7. „Асеневци“ – Велико Търново
Открит: 16 ноември 1985 г.
Авторски колектив: Крум Дамянов – ръководител, Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и инж. Коста Цеков
Четирима владетели, четири коня и един огромен меч, устремен към небето — „Асеневци“ е сред най-разпознаваемите образи на Велико Търново.
В композицията са представени Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II — владетелите, свързани с възстановяването и възхода на Втората българска държава. Мечът в центъра символизира силата и държавността.
Монументът е издигнат по повод 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър. Любопитното е, че цялото художествено изпълнение е осъществено за изключително кратко време — паметникът е завършен само за няколко месеца.
Днес той има и друга роля — превърнал се е в един от визуалните символи на старата столица.
6. „Човекът, що даде фаталния знак“ – над Копривщица
Открит: 1976 г.
Автори: скулптор Христо Танев и архитект Петко Татаров
Високо над Копривщица Георги Бенковски е изобразен върху своя кон — сякаш всеки момент ще се понесе напред начело на Хвърковатата чета.
Паметникът е открит по повод 100-годишнината от Априлското въстание. Бенковски е поставен върху пет големи камъка, които символизират близо петте века османска власт.
Има нещо особено въздействащо в мястото, избрано за монумента. Под него остава Копривщица — градът, в който на 20 април 1876 г. избухва въстанието. От тази височина паметникът и пейзажът около него се превръщат в едно цяло.
5. „Създатели на българската държава“ – Шумен
Открит: 28 ноември 1981 г.
Автори: скулптори Крум Дамянов и Иван Славов; архитекти Георги Гечев и Благой Атанасов; художници Владислав Паскалев и Симеон Венов; инженер-конструктор Преслав Хаджов
Тук историята не е представена с една фигура, а като огромен разказ от бетон, гранит, мозайка и скулптура.
Комплексът е създаден по повод 1300-годишнината на България. В него са представени владетелите Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон Велики, както и различни етапи от развитието на държавата между VII и X век.
Една от най-впечатляващите части е огромният открит мозаечен триптих. Над всичко се издига гранитен лъв — символ на българската държавност.
А до мемориала водят 1300 стъпала — своеобразна връзка между юбилея, за който е създаден, и самото изкачване към него.
4. „Каменната стража“ – край Котел
Изграден: 1981 г.
Автор: проф. Любен Димитров
Трима каменни воини стоят край пътя за Котел, сякаш пазят прохода и до днес. На отсрещната страна, в скалата, е изсечен лъвът — символ на мощта на Втората българска държава.
Композицията е създадена по повод 1300-годишнината на България и е посветена на победата на цар Ивайло над византийската войска при крепостта Диавена. Историческите източници поставят битката през 1279 г.
Любопитното е, че идеята за монумент на това място е много по-стара — решение за изграждането му е взето още през 1969 г., но реалното изпълнение се проточва повече от десетилетие.
3. Арка на свободата – Беклемето
Изградена: 1978 г.
Автори: архитект Георги Стоилов и скулптор Величко Минеков
На връх Горалтепе, високо над Троянския проход, се издига 35-метровата Арка на свободата. И тук самото място е част от въздействието — около монумента няма градски силуети, а само Балканът.
Арката е свързана с преминаването на Троянския отряд и боевете през зимата на 1878 г., но релефите по нея отразяват и събития от 1944 г. — включително навлизането на Червената армия в България.
Точно това прави паметника и исторически интересен, и противоречив. Той събира в една композиция две различни епохи и две различни исторически интерпретации.
А извън историята остава гледката: от площадката пред Арката се откриват панорами към Троянския Балкан, Средна гора, Родопите и Рила.
2. Дом-паметникът на Бузлуджа
Открит: 23 август 1981 г.
Архитект: проф. Георги Стоилов; в реализацията участват голям брой архитекти, художници, скулптори и инженери
Няма друг български монумент, който да изглежда като Бузлуджа. Кръглата бетонна сграда, наподобяваща летяща чиния, и 70-метровият пилон са превърнали върха в един от най-разпознаваемите пейзажи на България.
Дом-паметникът е открит през 1981 г. и е свързан с историята на социалистическото движение и Българската комунистическа партия. В продължение на осем години сградата функционира като политически музей и място за официални събития. Според историческия проект за опазване на монумента през този период е посетена от повече от 2 милиона души.
Архитектурата обаче е само половината от историята. Вътрешността е била покрита с близо 1000 кв. м мозайки, а самото изграждане продължава повече от седем години и изисква огромни количества бетон, стомана и стъкло.
Днес Бузлуджа е важен пример за архитектурата на социалистическия период и едновременно с това обект на сериозни усилия за опазване на архитектурното и художественото наследство.
1. Паметникът на свободата – Шипка
Открит: 26 август 1934 г.
Автори: архитект Атанас Донков и скулптор Александър Андреев; Кирил Шиваров участва в изпълнението на монументалната лъвска фигура
Тук първото място е почти неизбежно.
Паметникът на свободата е издигнат в чест на героите, защитавали Шипченския проход по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. Идеята е осъществена с доброволни дарения от целия български народ. Основният камък е положен през 1922 г., а строителството започва през 1926 г.
Монументът е висок 31,5 метра, а до него водят 890 стъпала. Архитектурната му форма напомня средновековна българска крепост. Над централния вход е бронзовият лъв — символ на българската държавност.
В приземния етаж, под мраморния саркофаг, се съхраняват костите на загинали защитници на Шипка. На останалите етажи музейната експозиция разказва за петмесечната защита на прохода.
Но най-силното въздействие на Шипка не е в размерите му.
То е в усещането, че стоиш на място, където историята на България действително е била решавана.
