10-те най-щури научни открития, отличени с Ig Nobel 2026
От бельо, заровено в почвата, и „мляко“ от хлебарки до целувки между животни и приятели, които обичаме да бъдат злобни – тазгодишните наградени изследвания доказват, че науката може да бъде едновременно сериозна, необичайна и доста забавна.
Всяка година наградите Ig Nobel отличават научни изследвания, които първоначално предизвикват смях, а след това карат човек да се замисли. През 2026 г. отличията са връчени в 10 категории на церемония в Цюрих – за първи път в 36-годишната история на наградите извън САЩ. Зад привидно абсурдните теми обаче стоят истински научни въпроси и публикувани изследвания.
Подбрахме десетте отличени изследвания и ги подредихме от №10 до №1 според това кои от тях са най-необичайни, изненадващи и способни да предизвикат усмивка – без да губят научния си смисъл.
№10. Защо бебетата миришат прекрасно, а тийнейджърите – не чак толкова?
Награда за обоняние
Това е един от онези научни въпроси, които почти всеки родител вероятно си е задавал, макар и не непременно в лаборатория.
Изследователи от Полша, Германия и Швеция проучват как родителите възприемат телесната миризма на собствените си деца. В изследването участват 235 родители, които оценяват миризмата на 367 деца.
Резултатът е любопитен: с увеличаването на възрастта на детето приятността на неговата миризма намалява. Най-положително е оценяван ароматът на малките деца, докато след пубертета оценките стават по-умерени.
Изследователите предполагат, че промяната в начина, по който родителите възприемат миризмата на децата си, може да има отношение към развитието на родителско-дете отношенията.
С други думи: природата очевидно има своеобразен начин да подскаже на родителите, че детето вече не е бебе.
№9. Как да си издухаме носа по най-ефективния начин?
Награда за медицина
Да, и това е било обект на научно изследване.
Японският лекар Току̀джи Уно, посмъртно отличен с Ig Nobel за медицина, публикува още през 1977 г. изследване, посветено на аеродинамиката на издухването на носа.
Проучването разглежда как движението на въздуха при издухване влияе върху изхвърлянето на секретите. Наградата показва, че дори най-обикновено човешко действие може да бъде разгледано от гледна точка на физиката и медицината.
Изследването е старо, но въпросът е вечен:
Има ли правилен начин да си издухаме носа?
Оказва се, че някой наистина е посветил научна работа на това.
№8. Защо богатите по-често посягат към бонбоните на децата?
Награда за икономика
Тук шегата вече има доста по-сериозна страна.
Американски, мексикански и канадски изследователи анализират връзката между социалния статус и неетичното поведение.
Сред експериментите има и особено показателен: участниците получават достъп до бонбони, като им е казано, че са предназначени за деца. Изследването установява по-голяма склонност у хората от по-висок социален клас да вземат от тях. Авторите разглеждат и други поведения – например нарушаване на правила, лъжа при преговори и измама в състезателна ситуация.
Изследването е публикувано още през 2012 г., но през 2026 г. получава Ig Nobel заради необичайното си, а и провокиращо размисъл съдържание.
Научният въпрос зад смешния експеримент: дали чувството за по-висок статус може да отслаби задръжките срещу определени егоистични действия?
№7. Как да направим писоар, който почти не пръска?
Награда за физика
Тук вече науката влиза директно в банята.
Изследователи от Канада, САЩ, Китай и Саудитска Арабия използват експерименти, физически модели и математически уравнения, за да изследват как течността се движи при попадане върху повърхност.
Целта е напълно практична: да се създаде писоар, който минимизира пръските.
Екипът установява, че ъгълът, под който струята се среща с повърхността, е от решаващо значение. При подходяща геометрия пръските могат да бъдат значително намалени.
Звучи като шега, но зад него стоят сложни изчисления по механика на флуидите.
Понякога една от най-добрите демонстрации на физиката е… мокрият под в обществената тоалетна.
№6. Може ли „млякото“ на хлебарка да бъде по-хранително от кравето?
Награда за химия
Тук вече сме в територията на научната фантастика.
Екип от изследователи от Индия, Франция, Япония, Канада и САЩ изучава кристали от млечни протеини на живораждащата хлебарка Diploptera punctata.
И открива нещо впечатляващо: протеините в нейния хранителен секрет съдържат приблизително три пъти повече енергия на единица маса от протеините в кравето мляко.
Това обаче не означава, че учените препоръчват да заменим млякото с хлебарчино.
Изследването е върху структурата и енергийната плътност на протеините – а не върху превръщането на хлебарките в следващия хит на хранителната индустрия.
И все пак:
ако някога някой ви каже, че хлебарките могат да ни надживеят, вече имаме още един аргумент.
№5. Какво кара отровната змия да ухапе човек?
Награда за биология
Това вероятно е най-смелото изследване в тазгодишната класация.
Учени от Бразилия и Австралия изследват какво провокира отровните змии да нападнат. За целта те наблюдават реакциите им при различни температури, часове на деня и при стимулиране на различни части на тялото.
Да, включително стъпване върху различни части на змиите.
Целта е да се установи какво увеличава вероятността от защитна захапка. Изследването е публикувано в Scientific Reports през 2024 г.
Тук зад странната методика стои важен практически въпрос: по-доброто разбиране на поведението на отровните змии може да помогне за предотвратяването на ухапвания.
Наука, която определено не бихме искали да правим лично.
№4. Какво общо имат комарът и 3D принтерът?
Награда за технологии
Екип от Китай, Канада, САЩ и Египет открива необичайно приложение на една от най-досадните части на комара – неговия хобот.
Учените използват хоботчета на комари като миниатюрни дюзи за 3D печат.
Методът е наречен „necroprinting“ и използва биологичен материал за създаване на изключително малки структури. Изследването е публикувано в Science Advances през 2025 г.
Защо комар?
Защото хоботът му е естествено проектиран да бъде изключително тънък и прецизен инструмент за проникване през тъкан.
Така едно същество, което обикновено свързваме с ухапвания и сърбеж, се превръща в своеобразен микроскопичен технологичен инструмент.
№3. Можем ли да измерваме здравето на почвата с… бельо?
Награда за почвознание
Това е може би най-буквалният пример за принципа на Ig Nobel: първо се засмиваш, после започваш да разбираш защо експериментът всъщност е доста умен.
Учени организират мащабен граждански научен експеримент: 1000 еднакви чифта памучно бельо са заровени в повече от 25 държави.
След два месеца бельото е изкопано и се проверява колко от него се е разложило.
Логиката е проста: колкото по-активни са микроорганизмите в почвата, толкова по-бързо органичният памучен материал се разгражда.
Изследователите установяват, че начинът на използване на земята – например градина, поляна или земеделска площ – има важно значение за разграждането.
Така обикновен чифт памучно бельо се превръща в своеобразен индикатор за биологичната активност на почвата.
И честно казано, трудно бихме измислили по-запомнящ се начин да обясним на хората какво означава „жива почва“.
№2. Защо понякога искаме приятелите ни да бъдат… злобни?
Награда за мир
Това е едно от най-забавните, но и най-психологически интересни изследвания сред тазгодишните лауреати.
Учени от САЩ, Аржентина и Австралия изследват какви качества искаме да притежават нашите приятели.
Очаквано предпочитаме приятелите ни да бъдат добри, щедри, надеждни и подкрепящи.
Но има една особеност.
Когато става дума за хора, които самите ние не харесваме, част от участниците предпочитат приятелите им да бъдат по-„враждебни“ или безкомпромисни към тях.
Тоест не искаме приятелят ни да бъде лош човек.
Искаме да бъде добър човек към нас… и достатъчно лош към враговете ни.
Изследването поставя интересен въпрос за лоялността и социалните отношения: дали понякога възприемаме готовността на приятеля да се противопостави на наш противник като доказателство, че е на наша страна?
Очевидно човешката дружба е доста по-сложна от „добър или лош човек“.
№1. Какво всъщност е целувка?
Награда за биомеханика
И ето го нашият №1.
Не защото темата е най-важната от научна гледна точка, а защото е перфектният Ig Nobel въпрос: нещо, което всички познаваме, но никога не сме се замисляли как точно би го определила науката.
Изследователи от Великобритания и САЩ се опитват да създадат точна научна дефиниция на целувката, която да не важи само за хората.
Те стигат до определение, което включва насочен контакт уста-в-уста между представители на един и същи вид, движение на устните или устните части и липса на предаване на храна.
Така в научното определение попадат не само хората, но и представители на животинския свят – сред тях мравки, птици и полярни мечки.
Изследователите разглеждат и еволюционната история на поведението и предполагат, че подобна форма на контакт има много древен произход при приматите.
И точно тук привидно смешното изследване става наистина интересно.
Защото зад въпроса „Какво е целувка?“ всъщност стои много по-големият въпрос:
Защо животните – включително хората – изобщо са започнали да се целуват?
А това вече е истинска наука.
Когато науката първо ни разсмива, а после ни кара да мислим – Точно това е идеята на Ig Nobel.
Зад заровеното бельо, злобните приятели, хлебарчиното „мляко“, комарите и целуващите се животни стоят реални научни изследвания, публикувани в научни списания.
И може би най-хубавото в тези награди е, че ни напомнят нещо важно: любопитството няма задължително да започва с велик въпрос. Понякога започва с най-странния възможен въпрос.
А понякога точно той води до нещо, което си заслужава да разберем.
