10-те най-богати руски олигарси за 2019 г.

Вижте най-богатите олигарси на Русия за 2019 г. според „Forbes“:

Състояние                       – 12 400 000 000 долара

Източник на доходи – Черна металургия, инвестиции

Възраст                             – 52 г.

Абрамович навлиза в бизнес средите през 1988 г., когато оглавява кооперацията „Уют“, занимаваща се с производство и търговия с гумени играчки. В началото на 1990-те започва да се занимава и с търговия на нефтопродукти. Създава компанията „Сибнефт“ заедно с Березовски, а по-късно спонсорира контролирания от партньора му телевизионен канал ОРТ. Заедно създават и компанията „Русал“. През 2003 г. Абрамович става най-известният руски бизнесмен в света с покупката на английския футболен клуб „Челси“. През 2005 г., за да избегне евентуални политически рискове, Абрамович продава „Сибнефт“ на „Газпром“ срещу 13 000 000 000 долара и в продължение на три години е най-богатият човек в Русия. През 2006 г. дарява 26 хектара земя в Москва за построяването на училище. През 2018 г. става гражданин на Израел. Развалят отношенията си с Березовски и през 2019 г. Абрамович продава последния пакет акции на „Първи канал“. Абрамович се увлича от съвременно изкуство. По мнение на експерти колекцията му от предмети на изкуството е на стойност над 1 000 000 000 долара.

Състояние                       – 12 600 000 000 долара
Източник на доходи – Черна металургия, телекомуникации, интернет
Възраст                             – 65 г.

Когато през 1971 г. Усманов заминава да учи, неговият дядо не може да разбере защо е необходимо това да се случи в Москва, след като може и в Ташкент. Внукът обяснил, че иска да стане посланик. През 1976 г. завършва международно право и се завръща в Ташкент. Животът и кариерата му тръгват добре, перспективите са блестящи, тъй като баща му е прокурор на Ташкент, има много полезни връзки, а той работи като старши референт. Всичко обаче рухва през 1980 г., когато Алишер и двама негови приятели са осъдени  по обвинение в измами и кражби. Излежава 6 от 8-те години присъда, но едва през 2000-та година Върховният съд на Узбекистан го реабилитира, като признава делото за скалъпено. Вече на свобода, Алишер Усманов създава фирма „Агропласт“ за производство на полиетиленови опаковки. През 1994-1988 г. оглавява Междубанковата инвестиционно-финансова компания „Интерфин“. През 2005 г. купува минно-преработвателно предприятие в Железногорск. Една година по-късно обединява всички активи в едно предприятие – „Металинвест“, като има двама съсобственици. През 2008 г. закупува акции на „Мегафон“ и инвестира във фонд „DST“, който през 2010 г. получава пълен контрол на интернет портала „Mail.ru“, месинджъра ICQ и социалната мрежа „Одноклассники“, а по-късно всичко е обединено в „Mail.ru Group“. През 2012 г. всички активи на Алишер Усманов са обединени в „USM Holdings“, като той е основен акционер и притежава 49 % от акциите.

Състояние                       – 13 800 000 000 долара
Източник на доходи – Торове, въглища, енергетика
Възраст                             – 47 г.

Андрей Мелниченко учи физика в Московския държавен университет и живее в общежитие. Успява да отвори чейндж бюро в главната сграда на университета. Постепенно създава цяла мрежа от чейндж бюра, на базата на която по-късно е създадена банка „МДМ“, която по-късно прераства във финансова група „МДМ“, собственост на Мелниченко и приятеля му Сергей Попов. През 2000-2002 г. тя става притежател на множество производствени активи, които стават база за основаването на една от най-големите международни въгледобивни компании „СУЕК“, „Металургичен комбинат за тръби“ и „Еврохим“. През 2007 г. партньорите си поделят активите – за Мелниченко остава производствената част, а за Попов – банковата. В днешно време Мелниченко притежава 92,2 % от „СУЕК“ и 90 % от „Еврохим“. През последните 15 години компаниите на Мелниченко са дали около 500 000 000 долара за благотворителност. Фондът му подкрепя надарени деца в областта на точните науки и образованието.

Състояние                       – 15 000 000 000 долара
Източник на доходи – Нефт, финанси, телекомуникации, търговия на дребно
Възраст                             – 54 г.

Михаил Фридман е единственият, който успява да запази своята „Алфабанк“ от средата на 1990-те години и днес тя е една от най-големите частни банки на Русия. Още по време на обучението си в Московския институт по стомана и цветни метали, заедно с приятели създават фирма „Куриер“ за доставка на стоки и миене на прозорци и „Алфа-фото“, която се занимава с продажбата на компютри и копирна техника. По-късно са създадени „Алфа Еко“ и „Алфа Капитал“, които са предшественици на консорциума „Алфа Груп“. През 2013 г. Фридман заедно с партньори основава в Люксембург инвестиционната компания „LetterOne“, чиито основни активи са немската нефтодобивна компания „DEA“ която скоро ще се обедини с „Wintershall“ от групата „BASF“, английската верига магазини за здравословно хранене „Holland & Barrett“, „VEON“ и турската телекомуникационна компания „Turkcell“. В Россия „Алфа-Груп“ притежава „Алфа-банк“, Застрахователната компания „АлфаЗастраховане“, „X5 Retail Group“ „A1“. Фридман има и израелско гражданство, но живее в Лондон, където вече е със статут на постоянно пребиваващ. „Алфа-банк“ финансира благотворителен фонд, подпомагащ деца с тежки заболявания.

Състояние                       – 18 100 000 000 долара
Източник на доходи – Цветна металургия
Възраст                             – 58 г.

По време на социализма Потанин е член на КПСС и работи в Министерството на външната търговия. Малко преди разпада на СССР започва работа в Международната банка за икономическо сътрудничество и през същата година създава компанията „Интеррос“, предлагаща консултации по въпроси, свързани с външната търговия. През 1991 г. става партньор с Михаил Прохоров и двамата създават банките „Международна финансова компания“ и „ОНЕКСИМ Банк“. Потанин е инициатор на идеята за търговете с обезпечение и получава най-големите си активи именно благодарение на тях. След приватизацията компаниите, свързани с Потанин, получават дялове в петролните компании „Сиданко“, „Норилски никел“, „Новоросийска корабоплавателна компания“, „Связинвест“ и други. През 1990-те години Потанин е заместник-председател по икономическата част в кабинета на правителството. През 1998 г. той обединява компаниите „Сиданко“ и „Норилски никел“, като създава и оглавява холдинговата компания „Интеррос“. През 2007 г. се разделя с  партньора си Прохоров. Към момента Потанин е президент на холдинга „Интеррос“ и притежава 30 % от „Норилски никел“. Благотворителният фонд на Потанин дава около 10 000 000 долара годишно в подкрепа на образованието, културата и спорта. През 2009 г. започва строеж на Руски международен олимпийски университет.

Състояние                       – 20 100 000 000 долара
Източник на доходи – Газ, нефтопродукти, строителство, логистика, инвестиции
Възраст                             – 66 г.

Генадий Тимченко става милионер още през 90-те години, но дълги години това се знае само от няколко приятели и бизнес партньори в Русия. Самият той не търси слава. В края на 80-те години той започва работа във външнотърговската асоциация „Киришинефтехимекспорт“, изнасяща нефтопродукти от нефтената рафинерия в Кириши и това определя бъдещата му съдба и кариера. През 1997 г. заедно с партньора си, шведа Тобьорн Торнквист основава петролната компания „Gunvor“ и много бързо става основен доставчик на руски петрол за външните пазари. В края на първото десетилетие на века компанията става една от трите най-големи петролни търговци в света. До кримските събития през 2014 г. търговията с петрол и петролни продукти е основната му дейност. Ден преди налагането на санкциите – на 19 март 2014 г. той продава 44 % от акциите си на своя партньор. Днес състоянието му се базира на дяловете в „Новатек“ – втората по големина газова компания в страната след „Газпром“, и в „Сибур“ – най-големият нефтохимически холдинг. Освен това Тимченко осъществява контрол върху една от водещите строителни компании в Русия – „Стройтрансгаз“ и върху петролния превозвач „Трансойл“. Инвестира и в производство на храни – притежава завод за производство на вода „Акваника“ и ябълкови градини в Краснодарския край. Съпругата на Тимченко ръководи съвместния им благотворителен фонд, който се занимава с подпомагане на възрастни хора и деца, развитието на спорта и културата. Под ръководството на Тимченко се планира през 2023 г. да се построи Леден дворец в Санкт Петербург, който ще бъде най-голямата ледена пързалка в света и ще е на стойност 20 000 000 000 рубли.

Състояние                       – 20 500 000 000 долара
Източник на доходи – Черна и цветна металургия, туризъм, машиностроене
Възраст                             – 53 г.

Алексей Мордашов се насочва целеустремено към богатството, като се концентрира върху металургията. Завършва икономическа специалност в Ленинград и се връща в родното си градче Череповец, където започва работа в металургичния комбинат. Забелязан е бързо от директора и само 4 години след това, когато е едва 27-годишен, Мордашов става икономически и финансов директор на предприятието. През 1993 г. директорът му поверява приватизацията на завода. Той тайно изкупува контролния пакет акции, застава начело на завода и отстранява бившия ръководител. По-късно изкупува на безценица и неговия дял. Само през последните три години Мордашов е получил от „Северстал“ над 3 500 000 000 долара дивиденти. Част от тези средства са инвестирани в една от най-големите туристически компании в света „TUI“, тъй като Мордашов притежава 25 % от нея. През 2003 г. Мордашов става съсобственик на банка „Русия“, най-големият акционер в която е дългогодишният приятел на Путин Юрий Ковалчук. През 2008 г. Мордашов, „Сургутнефтегаз“ и банка „Русия“ създават „Национална медиа груп“, която сега притежава пакети в телевизионни канали („Первый“, „Пятый“, „РЕН ТВ“, СТС, „78“) и вестници („Известия“,“Метро-Петербург“,“Спорт-Експрес“). През 2013 г. Мордашов и Ковалчук ​​придобиват 50 % дял в мобилния оператор „Tele2“. В момента Мордашов притежава 76,4 % от металургичното предприятие „Северстал“, 25 % от „TUI“, златодобивното предприятие „Nordgold“ и „Силови машини“.

Състояние                       – 20 700 000 000 долара
Източник на доходи – Нефт, инвестиции
Възраст                             – 68 г.

Вагит Алекперов е най-големият петролен магнат на Русия. Неговата компания „Лукойл“ е на второ място по капитализация сред всички руски компании. Целият му живот се върти около нефта. Роден е в семейството на петролодобивник, учи в институт по нефт и химия в Азербайджан и работи първоначално в „Каспморнефт“. Пет години след завършването той успява да стигне до длъжността заместник началник на нефтодобива и през 1979 г. заминава да работи в Западен Сибир. Може да се каже, че Алекперов започва да изгражда своя бизнес още през 1987 г., когато е назначен за генерален директор на „Когалимнефтегаз“. През 1990-1992 г. той заема длъжности заместник и първи заместник-министър на нефтената и газова промишленост на СССР, а година по-късно под негово ръководство три нефтодобивни компании – „Лангепаснефтегаз“, „Урайнефтегаз“, „Когалимнефтегаз“ са обединени в петролния концерн „ЛангепасУрайКогалимнефт“, на базата на който се появява „Лукойл“. След приватизацията през 1993 г. Алекперов става най-големият акционер и несменяем президент на „Лукойл“. Към момента той притежава 26 % от компанията и получава огромни дивиденти от нея (около 680 000 000 за 2018 г.). Алекперов, заедно с партньора си Леонид Федун, е собственик на холандската корабостроителница „Heesen Yachts“. Основател е на Фондация „Нашето бъдеще“ за регионални социални рограми.

Състояние                       – 21 300 000 000 долара
Източник на доходи – Черна металургия, транспортна инфраструктура, логистика
Възраст                             – 62 г.

Металургът Владимир Лисин е известен със своето непоколебимо упорство във всяко нещо, с което се захване. Макар че изборът на професията му е случаен, бъдещият милиардер бързо израства от помощник стоманолеяр до началник цех. Преди разпадането на СССР Лисин работи в металургичния комбинат в Караганда. По-късно се премества в Москва, където заедно с бъдещите милиардери Искандер Махмудов и Олег Дерипаска става сътрудник в британската компания „Trans World Group“ („TWG“) – най-големият играч в руската металургия. През 1996 г., когато настават сътресения в компанията, Лисин съумява да установи контрол върху един от най-перспективните заводи на „TWG“ – металургичния комбинат в Новолипецк, и го превръща в същинска кеш-машина. Наричат Лисин човек на увлеченията. През 2000-те години той започва активно да се интересува от политика в Липецк, после изгражда медиен холдинг. След това се захваща с търговията на транспортни активи. Следва увлечение по спортната стрелба. Става майстор на спорта, оглавява първоначално руската, после европейската и накрая международната федерация по стрелба. В предградията на Москва изгражда най-големия в Европа спортен стрелкови комплекс, а в завода си прави линия за производство на мишени. Към момента Лисин притежава транспортния холдинг „Universal Cargo Logistics“ и 84 % от акциите на Новолипецкия металургичен комбинат. Лисин е автор на над 20 патента в областта на металургията.

Състояние                       – 24 000 000 000 долара
Източник на доходи – Газ, нефтопродукти
Възраст                             – 63 г.

Михелсон смята, че не всичко може да се измери с пари. В неговите представи най-важното е какво е създал, а не богатството. Син на строител, след завършване на института, започва работа като бригадир при изграждането на газопровода Уренгой-Челябинск. Става в 6 сутринта, преди работа понякога пие водка, тъй като ръководи специален контингент (затворници). Не се церемони особено с тях и след като милицията ги отвежда за лошо поведение, чува закани по свой адрес. На север всичко се прави на предела на възможностите и там Михелсон се научава да работи с всякакви хора, калява характера си, отказва твърдия алкохол. Извикан в Самара да участва в строежа на метрото, той вече не иска да се връща назад. Скоро, през 1987 г., оглавява „Куйбишевтрубопроводстрой“, който през 1991 г. преобразува в частно предприятие „Нова“. То прераства в „Новатек“ – второто по значимост предприятие за добив и преработка на природен газ в Русия. Михелсон е председател на Управителния съвет на „Новатек“ и притежава 24,76 % от акциите на компанията, както и 48,48 % от акциите на „Сибур“ – най-голямата газопреработвателна и нефтохимична компания в Русия. Хората, които са работили с Михелсон, го описват като жилав, директен, компетентен и работоспособен човек. Не обръща внимание на дреболиите, а се съсредоточва само върху главното, винаги е готов за сериозни стъпки. Оглавява фондацията „V-A-C“ („Victoria – the Art of Bearing Contemporary“), кръстена на дъщеря му Виктория, подпомагаща съвременното изкуство и предоставяща безвъзмездни средства на млади художници и куратори. Освен това той инвестира в галерия „Виктория“ в Самара.

Източник: Forbes.ru