Най-големият танкер в света
Най-големият танкер, създаван някога, има дължина 458 метра и дедуейт (товароподемност на плавателен съд) 647 000 метрични тона. Разполага с 48 резервоара, които могат да поберат 550 000 тона суров петрол. За да стане ясно какво означава това количество, може да се направи следното сравнение – ако съдържимото на резервоарите бъде натоварено на 20-тонни влакови цистерни, образуваната композиция ще достигне дължина от около 360 км. За да успее да спре при пълна скорост този гигант, са му необходими 9 км.
Историята на танкера е дълга и интересна. ,
Първоначално той е построен през 1976 г. от японската корабостроителница Sumitomo Heavy Industries по поръчка на гръцки корабен магнат под името „Opam”.
Три години по-късно обаче гръцката компания банкрутира и корабът е продаден на хонгконгския милиардер и корабособственик Чао Тунг. Той решава и без това големият кораб да бъде реконструиран. Така през 1979 г. „Opam“ е вкаран в сух док и с помощта на газови горелки за 165 дни е разрязан напречно на две половини. След това по средата е пристроена нова част с дължина от 81,4 м, включваща допълнително 4 централни и 8 бордови резервоара с вместимост от 154 000 куб. м. За да издържи на увеличената с 25% дължина, корпусът на новия танкер е значително усилен, като за целта на палубата при бордовете са поставени две огромни греди с ширина от по 11 метра, височина 1 м и дължина от 225 м, добавени са допълнителни надпалубни греди с дебелина от по 38 мм, а обшивката на съда достига половин метър – дебелина, която към онзи момент е използвана единствено при ледоразбивачите и то само в областта на ледореза. Всички резервоари и части на обшивката на дъното също са подсилени. За да се осигури по-лесното управление на получилия се много по-дълъг, отколкото широк кораб, на старото кормило са поставени хоризонтални стабилизатори. Самото кормило също е огромно – размерите му са 11 на 15 м и тежи 230 тона. Теглото на винта е 50 тона.
След модернизацията корабът получава името „Seawise Giant“ и въпреки че към днешна дата този гигант вече отдавна е превърнат в скрап, той си остава най-големият танкер, произвеждан някога.
Размерите и теглото му обаче го правят трудно използваем, тъй като не всички канали и водни басейни предлагат достатъчно дълбочина и пространство за неговите маневри. Така например преминаването му през Ламанша е невъзможно, а при пълно натоварване той гази на дълбочина от 24,5 м, което не му позволява да влиза в повечето от пристанищата в света.
По време на войната в Персийския залив през 1981 г. „Seawise Giant“ е позициониран в Мексиканския залив, тъй като по това време всеки кораб, пренасящ нефт е потенциална мишена. Там той служи главно като плаващ склад за гориво, което не оправдава направените инвестиции. След време, въпреки високия риск, танкерът все пак е изпратен в Персийския залив, където през 1986 г. иракски изтребител го улучва с противокорабна ракета „Екзосе“. Вследствие на сериозните повреди „Seawise Giant“ засяда в плитките води до иранския остров Кханг, където остава до края на войната.
Дори и в това плачевно състояние гигантът има висока стойност и не след дълго е закупен от норвежката фирма Norman International за сумата от 35 000 000 долара. Дават му името „Happy Giant“ и ремонтните работи започват през 1990 г. в корабостроителницата Keppel в Сингапур, където от него са изрязани 3500 тона повредена стомана. Скоро грандиозният ремонт става прекалено скъп за собственика и той го продава за 39 000 000 долара на поредния корабособственик – норвежеца Йорден Яре, който от своя страна възлага довършването на ремонта на най-голямата и добра корабостроителна фирма от Хонг Конг и за пореден път прекръства гигантския кораб на „Jahre Viking“.
През 1991 г. възстановеният танкер товари първия си петрол в пристанището на Джуаймах в Саудитска Арабия и до 2004 г. този шедьовър на корабостроенето от 70-те години извършва редовни транспорти от Близкия изток до САЩ.
През 2004 г. танкерът е закупен от First Olsen Tankers, преименуван е на „Knock Nevis“ и перманентно закотвен като резервоар за съхранение на нефт до находището Катар Ал Шарийн в Персийския Залив. След още известно време служба е прекръстен на „Mont“, пътува известно време под флага на Сиера Леоне и заминава на своя финален воаяж към Индия, къде е предаден скрап. Разфасоването му трае цяла година – до края на 2010 година, когато от него остава единствено 36 тонната му котва, която днес се намира в Морския музей в Хонг Конг.
