Най-бързата птица
Най-бързата птица в света е соколът скитник (Falco peregrinus), който развива скорост над 300 км/ч.
Официално регистрираната най-висока скорост на този хищник при пикиране е 320 км/ч и това постижение е вписано в Книгата за рекорди на Гинес.
Според „Нешънъл Джиографик“ обаче най-високата измерена скорост на сокол скитник е 389 км/ч. За да установят това постижение и да го регистрират в свой документален филм, експериментаторите на списанието качват собственика на птицата Верен на самолет „Чесна“ на височина 5000 м, откъдето той пуска сокола, а специалисти измерват скоростта на пикиране.
Дори когато лети в права линия без ловни намерения, соколът скитник се движи със скорост 40-55 км/ч, а при преследване – със 112 км/ч. Тази невероятна скорост го поставя на първо място сред всички живи същества на планетата и благодарение на нея тази птица се оказва най-ефективният хищник сред пернатите. Той лети бързо и мощно с типичните за соколите бързи и мощни махове на крилете, последвани от планиране. Напада всякакви птици с размери до 2 кг. При лов оглежда район от порядъка на километри от голяма височина. Избира определена жертва и атакува само нея чрез пикиране. Когато наближи жертвата, забавя леко скоростта и я перва с нокти, за да я нарани. Когато това му се удаде и жертвата падне на земята, той я доубива с клюн във врата.
За да може да оцелее, пикирайки с над 300 км/ч, соколът има характерна физиология и форма на тялото. Той е лек, с идеална аеродинамична форма. Тежи от 500 до 1000 грама, дължината на тялото му достига 50 см, а размахът на крилете – от 80 до 113 см. Има малки израстъци на клюна, които отвеждат въздуха, който иначе би влязъл под убийствено високо налягане в белите му дробове. Очите му са защитени от мигателни мембрани – прозрачен трети клепач, който ги предпазва и овлажнява. И още една впечатляваща черта – бърза визуална обработка, която позволява на птицата да регистрира 129 образа в секунда.
Соколът скитник е сравнително много разпространен вид, но никъде не е многоброен. Среща се в почти цяла Европа, като обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до алпийски райони. За наша гордост, се среща и в България, но е застрашен вид тук и е включен в „Червената книга на република България“.
