Най-коварната гъба
Малко хора знаят, че зомбита наистина съществуват, макар и не във формата, в която ги виждаме по филмите. Истински такива могат да бъдат намерени в тропическите гори – мравки и други малки насекоми. Те стават зомбита, след като бъдат нападнати от гъбата Ophiocordyceps unilateralis, наричана още зомби-мравка, която започва да контролира тялото им.
Не е съвсем ясен механизмът, по който попада в мравката, но след като това се случи, гъбата започва да отделя определени алкалоиди в тялото на гостоприемника, които го карат да забрави своите нужди и напълно да се подчини на паразита. Мравките, засегнати от тази гъба, напускат мравуняка и започват да се скитат сами, търсейки най-благоприятното място за живот на своя собственик.
Именно това е и основната цел на гъбата – с помощта на мравката да стигне до най-доброто място, където би могла да продължи да расте. Тъй като този паразит не може да расте нито високо в короните на дърветата, нито на земята или близо до нея, на мравката се дава команда да намери място, където температурата и влажността са идеални за размножаване на гъбичките. Когато намери подходящо място за паразита, мравката умира и от главата ѝ израства гъбка, образувайки кутия със спори. Този процес трае около 4 – 10 дни. Спорите падат върху други мравки, които имат същата съдба.
Слава Богу, тази гъба паразитира върху само един вид мравки – Camponotus leonardi. Тя може да зарази и други близкородствени насекоми, но няма този манипулативен успех.
Като спасителна реакция мравките от засегнатия вид са развили способността да усещат заразените събратя и да ги изгонват от колонията си, а заразената мравка се извлича далеч, за да не умре цялото семейство от епидемията.
Наскоро учени откриват, съдейки по намерени вкаменелости, че тази гъба паразитира от 48 милиона години насам.
В природата съществуват и други организми, действащи по аналогичен начин – такъв е паразитът Toxoplasma gondii, който причинява токсоплазмоза при хората, контролирайки своята междинна плячка – мишките. Той пречи на функционирането на определени части от мозъка на мишката, лишавайки я от страха да не бъде изядена от котка.
