10-те най-велики български владетели
Историята на България е доста богата. Много са и управниците на държавата във времето. Всеки е оставил някаква следа след себе си – някой по-малка, друг – по-значима. Трудно е да се определи кой е най-велик сред владетелите. Тук става дума не за класация, а по-скоро за групиране на най-важните владетели на държавата, допринесли за нейния просперитет.
Вижте 10-те най-значими управници в българската история:
Аспарух
(681 – 701)
Аспарух е трети син на основателя на Стара Велика България Кубрат. Мъдър държавник, пълководец и храбър воин, владетелят, създал през 681 г. Първата българска държава и утвърдил ролята ѝ на европейската политическа сцена. След битката при Онгъла в Константинопол се сключва договор, по силата на който Византия отстъпва на България областта Долна Мизия до р. Искър, която се признава за самостоятелна територия. Аспарух е поставен на трета позиция в класацията „Великите българи“, организирана от БНТ. Неговото име носи град Исперих, много улици в съвременна България, както и Аспаруховият мост във Варна.
Тервел
(700 – 721)
Тервел поема държавата от Аспарух и става втори владетел на България. Легенди и митове се преплитат с реални исторически факти около този владетел. Факт е, че съчетава дипломацията с военната сила, благодарение на което постига изключителен авторитет и международно признание на България. Спирайки арабската инвазия към Европа, Тервел печели прозвището „Спасителят на Европа“. Значителна роля изиграва българският хан и във вътрешната политика на Византия – с негова помощ император Юстиниан II си връща престола. По-късно toj се обръща срещу Тервел, но е разбит от войските му. Според много историци Мадарският конник изобразява именно Тервел.
Крум
(803 – 814)
Талантлив държавник, смел воин и велик завоевател – неоспорими качества на хан Крум. Той въвежда първите писани законии в българската държава, като приобщава славяните към прабългарияте и прави първи стъпки към административна реформа на държавата. По време на управлението си Крум постига значително териториално разширение и укрепва държавата. България се превръща в трета сила в Европа.
Омуртаг
(814 – 831)
Достоен син на баща си Крум, Омуртаг остава в историята с това, че стабилизира държавата. Той продължава делото на своя баща Крум, но набляга на мирните отношения със съседните страни. Това ну дава възможност да задълбочи реформата в собствената си държава. Неговото управление се характеризира с огромното по мащаб строителство – изграждат се много крепости, които определят новия облик и култура на българската държава. Той възстановява столицата Плиска и ѝ дава нов блясък.
Борис I
(852 – 889)
Наричан още Борис Покръстител, той налага християнската религия и въвежда славянската писменост. На мястото на старите езически капища се изграждат църкви. В Плиска започва строежът на монументалната Голяма базилика. През 865-866 г. хан Борис I тайно се покръства, приемайки титлата „велик княз“ и името Борис-Михаил. Справяйки се, понякога с жестокост, със съпротивлението срещу новата религия, налага християнството и така обединява славяни и прабългари. Благодарение на Борис се признава за автокефална Българската православна църква.
Симеон I Велики
(893 – 927)
Първият български владетел, възпитан изцяло в християнска традиция. Много добре образован в Магнаурската школа и решил да се замонаши, след опит на брат му Боян Расате да върне езичеството в България, се налага Симеон да застане начело на държавата. Резултат от неговото управление е невиждан военен, териториален, икономически, културен и духовен подем. България става една от най-силните и могъщи държави в Европа и абсолютен лидер на Балканите, разширявайки териториите си на три морета. Цялостната му дейност дава основание и до днес този период да бъде наричан „Златен век“ на ббългарската държава.
Самуил
(997 – 6 октомври 1014)
Първият български владетел от династията на Комитопулите – Самуил, застава начело на държавата в едно от най-трудните времена в българската история. През цялото му царуване се водят непрестанни борби за надмощие с Византия, в които надделява ту едната, ту другата страна. Самуил успява в продължение на повече от 3 десетилетия да запази и утвърди българската власт в западните части на Балканския полуостров и да ги присъедини към Тракия, Мизия и Отвъддунавска България, даже да разшири границите на Симеонова България, което не се харесва на византийския император Василий II. След победата си в битката при село Ключ, той нарежда 15 000 български пленника да бъдат ослепени и върнати на владетеля им. При гледката на осакатените си войници, Самуил получава съречен удар и малко след това умира. Василий II получава прозвището „Българоубиец“, а България за около 200 години пада под византийска власт.
Асеневци – братята Петър, Асен и Калоян
(1187 – 1280)
Династията Асеневци връщат България отново на картата и само за броени десетилетия я превръщат отново в силна и могъща държава. Успехът на въстанието на Асен и Петър срещу византийската власт поставя началото на Втората българска държава. Те са храбри воини и управляват мъдро, което печели множество позитиви за страната. Делото им продължава най-малкият брат Калоян, който чрез умела дипломация и решителни военни действия възвръща предишните територии на държавата, легитимира я в Европа и издига новата столица Търново като административен и културен център. За съжаление той става жертва на заговор.
Иван Асен II
(1218 – 24 юни 1241)
След смъртта на цар Калоян България изпада в династическа криза и държаватазначително отслабва. През 1217 г., след 10-годишно изгнание, Иван Асен II се завръща и след година се възкачва на престола, с което вътрешните междуособици в България затихват. Границите отново достигат до три морета. С добре премислени династически бракове, с умела дипломация и военни умения Иван Асен II укрепва държавата политически и осигурява нови територии. Оставя на наследниците си една могъща и просперираща държава.
Борис III
(3 октомври 1918 – 28 август 1943)
Поема царцката корона едва 24-годишен, след като баща му Фердинанд абдикира в негова полза. Въпреки това се утвърждава като умел държавник, става любимец на народа, който го нарича Обединител. Той успява да върне Южна Добруджа в пределите на държавата, при това без сражения. Въпреки дипломатическите си умения, Борис не успява да запази неутралитет и да избегне участието на България във Втората световна война. Негови постижения обаче са неучастието на български войски на Източния фронт и противопоставянето на германската политика спрямо евреите.
