Най-интересните обири с използване на технологии
В много криминални филми може да се види сцена на красив грабеж на банка или на превозно средство с пари в брой. Престъпниците използват високотехнологични джаджи, пробиват стени с лазерни резачки, използват скаутски роботи, умело деактивират аларми и измамват сензорите за движение. Дали има истина в това и дали съществуват подобни грабежи в реалния живот?
Трябва да се отбележи, че 99% от грабежите в днешно време са същите като преди 150 години – въоръжена банда маскирани похитители нахлуват в банката, карат всички да легнат на пода, взимат колкото могат повече пари и изчезват. Статистиката показва и друго – почти всички обирджии по един или друг начин биват заловени в рамките на следващата седмица и често не успяват да се възползват от плячката. Никакви технологии… Преди – старият верен „Колт“, сега – новият верен „Колт“. Е, има и автомати.
Въпреки всичко, времената се менят и изискват своето – макар и не толкова често, високите технологии започват да намират място и в подземния свят. Вижте едни от най-впечатляващите обири:
Изпаряване на десет милиона
Въпреки че си мислим обратното, в днешно време компютърните измами с банкови активи не са толкова често явление. Сериозните методи за защита, многобройните кодове, интелигентните методи за криптиране, паролите създават много пречки за хакерите. Даже по някакъв начин парите да успеят да „напуснат“ банката, технологиите позволяват да се „отмени“ почти всяка незаконна операция, стига крадецът да не е успял бързо да изтегли средствата и да ги обърне в злато или диаманти.
Най-известният и един от първите обири от този вид е случаят със Стенли Марк Рифкин – 32-годишен служител на калифорнийска консултантска компания. Сред клиентите му е фирма, обслужваща компютърните системи на банката „Security Pacific National“ в Лос Анджелис. Като всяка друга банка и тази постоянно извършва множество транзакции, включително и в чужбина. Сериозните транзакции магат да се извършват само от специални банкови служители, които знаят кода за достъп, който се променя ежедневно. Възползвайки се от позицията си на компютърен консултант, Рифкин небрежно влиза в сградата на банката на ниво D (отдел за транзакции) и запомня кода, който е написан на магнитна дъска с маркер.
След известно време някакъв си Майк Хансен – служител на международния клон на „Security Pacific National“, се обажда в банката, диктува кода за достъп и иска рутинно прехвърляне на пари към посочена сметка на „Irving Trust Company“ в Ню Йорк. Разбира се, Хансен не съществува… Рифкин просто прехвърля 10 200 000 долара на себе си, а банковите служители в продължение на няколко дни дори не разбират, че са били ограбени. През това време Рифкин с част от сумата успява да закупи съветски диаманти на стойност 8 500 000 долара чрез швейцарския клон на „Русалмаз“ (останалата част от парите отиват за данъци и плащания на посредници) и да транспортира диамантите до Съединените щати. Малко по-късно, когато Рифкин прави опит да пласира диамантите, той е заловен. Но самият факт, че е успял да осъществи „незабележимия“ обир вдъхва респект.
Вабанк!
Полският филм „Вабанк“ демонстрира класическия „тих“ грабеж от средата на 30-те години на миналия век, когато алармените системи вече са на високо ниво, но камерите за видеонаблюдение и сензорите за движение все още не съществуват. Колкото и да е странно, „вабанк“ изобщо не е фантастика – такива грабежи всъщност действително са се случвали в историята на престъпността.
Първият известен обирджия-техничар (през втората половина на XIX век) е американският инженер Джордж Лесли – бизнесмен от Ню Йорк, за който грабежите са хоби. Той разработва техника за обир, която се използва от много професионалисти след него повече от половин век.
Лесли прави възможно най-подробна скица на банката. За да направи карта на подземните помещения, той наема клетки и места в сейфове, а както е известно, клиенти на това ниво се развеждат из банката, за да се демонстрира степента на сигурност. Особено внимание при съставянето на картите Лесли отделя на сейфа, както и на препятствията между него и входа на банката. Той запомня модела на сейфа и си купува подобен, усъвършенства процедурата по разбиването му и след това дълго обучава партньорите си. В мазето си строи точно копие на стаята, където се намира сейфът, и кара хората си да работят вътре в пълен мрак опипом. Самият Лесли до края на живота си така и не е заловен, въпреки че открито работи като консултант на обирджии срещу процент от плячката, обучава крадци и става широко известен в престъпния свят.
Добрата подготовка предполага успех
Най-интересното е, че подобни методи работят и днес. През 1997 г. някой си Алън Пейс, специалист по сигурността, решава да използва знанията си не за добро, а за зло. По това време той работи за „Dunbar Armored Inc.“ – компания, която предоставя услуги по събиране на инкасото и отговаря за охраната на „депото“ на бронираните автомобили. Пейс добре познава разположението на камерите, мястото, където се съхраняват записите. Заедно с това той прави копия на всички необходими ключове. През нощта на 12 септември 1997 г. петимата му съучастници влизат в сградата, където са колите. Денят е петък и през депото минават огромни суми пари – както винаги в края на седмицата. Крадците внимателно, без да попадат в полезрението на нито една камера, влизат вътре, неутрализират охраната (тези записи Пейс унищожава по-късно), взимат около 18 000 000 долара в брой и потеглят с една от бронираните коли. Доказателства срещу Пейс така и не са намерени, въпреки че всичко показва, че бандитите са водени от някой свой, който отлично познава всички характеристики на превоза на парите. По-късно един от петимата е заловен при пласиране на откраднатото и той издава съучастниците си.
Подкопаване и пробиване
Редица грабежи, особено през 60-те и 70-те години, са организирани чрез подкопаване. Най-известното подобно престъпление е обирът на банка „Lloyds“ на Бейкър Стрийт в Лондон на 11 септември 1971 г. За да се организира, група обирджии наема магазин за кожени изделия в непосредствена близост до банката и прокопават петнадесетметров тунел под ресторант „Chicken Inn“, стигайки до трезора на банката. Първоначално обирджиите се опитват да изрежат люк в пода с газов резак, но подът не поддава и се налага да използват експлозиви. Най-забавно в ситуацията е, че радиолюбителят Робърт Роуландс случайно улавя разговорите на обирджиите на своята честота и съобщава на полицията. Единственото нещо, което не позволява обирът да бъде прекъснат, е липсата на яснота коя от многото лондонски банки ограбват – при разговорите си бандитите нито веднъж на споменават нито името, нито адреса на банката. Полицията проверява 750 банки в радиус от десет мили от гара Роуландс, включително Лойдс. В този момент разбойниците са вътре! Но вратата на трезора е здраво заключена и полицията не разбира какво се случва вътре. Бандитите успяват да изнесат 1,5 милиона в брой и още толкова в бижута от депозитни касети.
През януари 1973 г. част от престъпниците са заловени, но не е разкрит нито организаторът, нито другите съучастници. Четирима получават присъди от 8 до 12 години. Историята на обира на Бейкър Стрийт е показана доста добре във филма „The Bank Job“ с Джейсън Стейтъм в главната роля.
Бомба на шията
Един от най-жестоките и странни грабежи се случва в Пенсилвания на 18 август 2003 г. В този ден 46-годишният разносвач на пици Брайън Уелс получава поръчка за две пици. Клиентът се оказва човек на име Кенет Барнс, далечен познат на Уелс. Той предлага на търговеца да участва в банков обир. Планът е следният – на врата на Уелс поставят метална яка с имитация на бомба, той ограбва банка, превежда парите, след което полицията го залавя, а той обяснява, че е заложник и че на врата му има бомба, която му е сложена насила и е принуден да ограби банката. Уелс съответно следва да бъде оправдан и по-късно да получи своя дял. Като оръжие на Уелс е даден пистолет самоделка, маскиран като бастун.
Планът обаче още в началото поддава. В един момент Уелс осъзнава, че устройството на врата му е истинско и след обира той просто ще бъде премахнат. Въпреки това отива в банката, защото няма друг начин да оцелее. Той поисква 250 000 долара, но полицията скоро пристига и го арестува. Уелс разкрива всичко, но полицейските агенти не се връзват на разказа, смятайки, че бомбата е фалшива. Половин час по-късно, за всеки случай, са извикани сапьори, но те не успяват да пристигнат навреме – три минути преди това зарядът избухва, като почти откъсва главата на Уелс от тялото. Яката и самоделното оръжие на Уелс до днес се съхраняват в полицейския музей на Пенсилвания.
Най-интересното в случая е, че парите е трябвало да бъдат предадени на дама на име Марджъри Дил-Армстронг, която измислила целия план. Тя от своя страна платила с тях на гореспоменатия Барнс да убие баща ѝ и тя да получи наследството. Като цяло, сложна и отвратителна схема. Четири години по-късно двамата са арестувани, а през 2010 г. са осъдени съответно на 45 и 30 години затвор.
Отклоняване на вниманието
Понякога разбойниците прилагат шумни, отклоняващи вниманието трикове, така да се каже, се проявяват като гениални тактици. През 2009 г. се случват поредица от красиви и добре планирани грабежи, извършени от неизвестно лице, получило кодовото име U30. Впоследствие се оказва, че грабителите са двама и работят в тандем не случайно. Първият – Майкъл Коти, изработва и залага макетно взривно устройство в близост до нарочената банка – обикновено в училище, бизнес център или в голяма обществена сграда. После се обажда в полицията. Започва евакуация, взривното устройство се открива почти веднага. Разчита се на създадената паника. В това време вторият бандит от тандема – Димитри Лонг, тихо ограбва близката банка, възползвайки се от факта, че дори външната ѝ охрана се втурва да помогне при евакуацията (това е Англия все пак – благородството е над всичко). Имитациите на бомби на Коти изглеждат доста реалистично и плашещо – той използва фалшиви динамитни пръчки и брикети C4 от мека глина, жици и часовникови механизми.
Виртуозно изпълнение
Най-известният обир в Швеция се случва на 23 септември 2009 г. в стокхолмския квартал Вастберга. Грабежът на трезора на голяма охранителна компания смайва полицията. Изпълнението е виртуозно – престъпниците кацат на покрива на сградата с отвлечен хеликоптер Bell 206, трима души изскачат, за отрицателно време чупят с чукове бронираните прозорци, водещи към вътрешността и хвърлят там няколко малки бомби. Експлозиите предизвикват сработването на противопожарната система за евакуация, вследствие на което всички врати се отключват. Бандитите, които явно са били добре запознати с разположението на помещенията, се ориентират мигновено, намират стаята, в която се броят парите (въпреки че от банката не казват точно от коя стая са откраднати), пълнят няколко чувала и се изтеглят по обратния път. Няма пострадали, няма и особени щети. Хеликоптерът е открит същата вечер на 30 км от града, а обирджиите са заловени значително по-късно.
Скиминг
През 2000-те се появи един от най-технологичните видове измами – скимингът. Скимерът е устройство, което се монтира върху банкомат и изглежда като част от него. С негова помощ може да се чете и копира информация от банковите карти. Класическият скимер е инсталиран на слота за карти – външно той напълно изглежда като част от банкомата и обикновеният ползвател не успява да забележи наличието му. Скимерите са снабдени с маркировки на производителя на съответния банкомат, изработени са от метал със същата структура, боядисани са в същия цвят. Когато потребителят постави картата в слота, скимерът чете данните от магнитната лента, необходими за направата на дубликат. За получаването на ПИН кода отговаря втората част на скимера – изкусно налепена допълнителна клавиатура върху действителната. Въвеждайки ПИН кода, клиентът автоматично го въвежда в паметта на скимера. Има и по-лесен начин – инсталиране на мини-камера, която следи ръцете на клиента. Използва се по-често, тъй като е по-евтина и по-трудно забележима.
Скимерът от висок клас може не само да чете данни от картата, но и да ги записва на друга. Измамникът просто се доближава до банкомата веднага след клиента, поставя празна карта, преструвайки се, че тегли пари или гледа баланса, и изважда готов дубликат. Клавиатурата запомня въведения непосредствено преди това ПИН код и измамникът може незабавно да изтегли пари от сметката на клиента. В този случай измамниците поставят скимера само за няколко часа, докато самите те чакат наблизо.
Понякога крадците действат по друга схема – събират 20-30 комбинации „карта – пин-код“ и след това теглят средства от всички наведнъж. В този случай те даже не си правят труда да демонтират скимера, тъй като цената му многократно се покрива от печалбата.
Най-тъпото е, че пълен комплект скимер може да бъде закупен повече или по-малко свободно през интернет за около 3500-4000 долара.
Победата на технологиите
В известния роман на Джеймс Хедли Чейс – „Светът е в моя джоб“ технологиите побеждават разбойниците. Екип от професионалисти прави шоу на пътя с катастрофирало момиче. Инкасо автомобилът спира, за да помогне. Започва престрелка, в която охраната е убита. Обирджиите взимат целия микробус и го товарят в ремарке. За тяхно разочарование няколкото седмици, необходими, за да бъдат заловени, се оказват недостатъчни, за да намерят правилната комбинация и да разбият автомобила-сейф.
Обобщавайки гореупоменатите случаи, може да се каже следното – най-сигурно работят най-простите схеми. Или по друг начин казано – колкото повече технологични приспособления използва престъпникът, толкова по-голяма е вероятността от бъгове. А провалът в тази сфера води до няколко десетки години затвор. Така че, ако трябва да сме честни, екшън филмите може да са един вид образователни за бандитите, но в същото време ежедневието на разбойниците е прекалено украсено.
