8-те най-впечатляващи вулкани в Слънчевата система
Според астрофизиците вулканичната активност е една от причините за появата на живота. Именно вулканите са допринесли за появата на земната атмосфера от изхвърлянето на големи количества въглероден двуокис и водни пари. Смята се, че в Слънчевата система само четири космически тела имат активна вулканична дейност – Земята, Йо, Тритон и Енцелад, при други има следи от такава в миналото.
Вижте 8-те най-интересни места в Слънчевата система, на които би могло да има нещо като атмосфера:
1. Планината Олимп на Марс
Угасналият преди около 2 000 000 години вулкан, разположен в екваториалната част на Марс, се е превърнал в най-високата планина в Слънчевата система, наречена Олимп – около 26 км от основата до върха. За сравнение – това е колкото три Евереста един върху друг. Диаметърът на Олимп е около 540 км. Вулканът има отвесни скатове, на места с височина до 7 км, причините за образуването на които не са много ясни. Някои учени прокарват версията за съществувал някога океан на Марс, който е подкопал склоновете на планината.
2. Планината Дум на Титан (спътник на Сатурн)
На най-големия спътник на Сатурн, в тъмната местност Ацтлан, се намира една от най-големите известни планини на Титан, за която се предполага, че е криовулкан и има височина около 1450 м. Това означава, че от него вместо лава (разтопена скала), изригват вода, амоняк и метан – както в течно, така и в газообразно състояние. Интересното е, че тази планина, наречена Дум, граничи непосредствено с най-дълбоката падина на Титан – Сотра, която пък е смятана за вулканичен кратер и е дълбока около 1700 м. Това съчетание на космически релефни форми е, може би, най-завладяващото в цялата Слънчева система.
3. Мауна Кеа на Земята
Най-високият вулкан на Земята се намира в Хавай – 4 205 метра над морското равнище. Ако обаче се мери от самата основа на вулкана, то тогава височината му надхвърля 10 000 метра. Мауна Кеа е един от петте вулкана на острова, а за последно е изригвал пред 4 500 години. В днешно време върхът му е едно от най-добрите места в света за провеждане на астрономически наблюдения и откакто през 1964 г. е направен път до горе, тук са построени 13 телескопа.
4. Планината Маат на Венера
Маат е най-високият вулкан и второто по височина възвишение на Венера. Ако се вземе за база средната височина на повърхността на планетата, то височината на планината Маат е 8 800 км. През 1991 г. космическият кораб „Магелан“ на НАСА прави радарна снимка на Маат. Лавата е образувала петнист рисунък и я прави много красива. Именно затова е смятана за една от забележителностите на горящата планета. Има предположения, че именно изригването на Маат е причината за големите колебания в концентрацията на серния диоксид и метана в долните и средни слоеве на атмосферата на Венера, регистрирани през 80-те години на миналия век от сондите „Пионер-Венера-1“ и „Пионер-Венера-2“.
5. Криовулканите на Енцелад (спътник на Сатурн)
Тези, като че ли замръзнали обекти по повърхността на спътника на Сатурн, не дават мира на учените откакто са открити за първи път през 2005 година. Смята се, че криовулканите на повърхността на Енцелад разпрашават струи от водни пари, лед и неизвестна смес от газове право в космическото пространство. Този спътник на Сатурн не е голям – едва около 500 км в диаметър, но е геологично активен. Енцелад е едно от трите космически тела във външната част на Слънчевата система (заедно със спътника на Юпитер – Йо и спътника на Нептун Тритон), на които се наблюдават активни изригвания. Анализът на емисиите показва, че те изригват от подповърхностния слой течен воден океан. През 2018 г. учените обявиха, че са открили сложни органични макромолекули в пробите, събрани от космическия кораб „Касини“ от изригванията на Енцелад.
6. Криовулканите на Тритон (спътник на Нептун)
На това, макар и не много ясно изображение на спътника на Нептун Тритон, заснето през 1989 г. от космическия апарат „Voyager 2“, се вижда вулканичен облак с височина около 8 км. Азотът, проправяйки си път през дупки в леда, пренася прахови частици в атмосферата на планетата, които след снижаването си, могат да се разпространят на разстояния до 150 километра. Всички те се простират в западна посока, което говори за съществуването на преобладаващ вятър. Все още не са ясни източниците на енергия и механизмът на действие на тези емисии, но фактът, че те се наблюдават на ширини, над които Слънцето е в зенита си, позволява да се правят предположения за влиянието на слънчевата светлина.
7. Райт Монс и Пиккар Монс на Плутон
Откакто през 2005 година космическият апарат на НАСА „New Horizon“ мина покрай Плутон, учените не спират да анализират изображенията от планетата-джудже. По всяка вероятност, тази вече бивша планета, е най-далечното място в Слънчевата система, където има вулкани. Много учени смятат, че на изображението от южното полукълбо на Плутон, са запечатани криовулкани. Двете възвишения са с височина от порядъка на няколко километра и диаметър минимум по 100 километра. По форма напомнят вулканите на Хавайските острови. И ако тази хипотеза бъде потвърдена, тогава Райт Монс ще се окаже най-големият известен вулкан в Слънчевата система.
8. Локи Патера на Йо (спътник на Юпитер)
Най-голямата вулканична депресия на сътника на Юпитер Йо, с диаметър около 250 километра, е наречена Локи – на името на скандинавския бог на хитростта и лъжата. Вулканът е забелязан за първи път през 1979 г. от „Voyager 1“ и оттогава представлява интерес за учените. На повърхността ѝ се наблюдават множество йонизирани лавови езера, частично запълнени с разтопена лава, която е покрита с тънка втвърдена кора. Всички тези езера са свързани помежду си чрез резервоар с лава, разположен непосредствено под тях. по време на изригванията, Локи може да излъчва десетократно повече топлина, отколкото когато кората на депресията е в покой. Вулканът изригва през рани интервали, равни на около 540 земни дни.
