Световни рекорди за скорост с автомобил – III етап – от 1964 г. до днес

Преди да бъде регистриран поредният – 49-ти рекорд, е поставен такъв, но случаят се превръща в казус. На 5 септември 1963 г., 16 години след Коб, върху солените езера Бонвил пилотът Крейг Бридлав успява да достигне скорост 657,114 км/ч с автомобил „Spirit of America“, което е първият в света рекорд, поставен с автомобил с реактивна тяга. Това обаче противоречи на правилата на автомобилната федерация FIA, които важат в този момент. Освен това въпросният автомобил е с три, а не с четири колела, а в правилника специално е упоменато, че рекорди се признават на 4-колесни превозни средства. Затова и това постижение не е признато. Проблемът обаче веднага е решен – Федерацията на мотористите, възползвайки се от ситуацията, вписва веднага рекордното постижение в своята листа, като регистрира реактивния „Spirit of America“ като мотор с кош (а в техния правилник нищо не се упоменава като изискване за начина на задвижване на превозното средство).

49. 648,782 км/ч – 17.07.1964 г. – Официално признатият 49-ти рекорд е не на някой друг, а на сина на Малкълм Кемпбъл – Доналд Кемпбъл (Donald Campbell). Това се случва в Австралия с автомобил „Bluebird-Proteus CN7“ с газотурбинен двигател с мощност от 4 450 к.с. Доналд Кемпбъл става третият човек в света, който е носител на два рекорда за скорост – по суша и по вода. Прави 7 рекорда за скорост по вода, но загива при поредния опит на 45-годишна възраст. На повърхността на водата изплува само плюшеното мече – талисман на Доналд, а неговите останки, както и тези на автомобила са открити повече от 30 години по-късно.

През същата тази година, след прецедента с Бридлав, FIA ратифицира реактивните автомобили. Това дава нов тласък на скоростните рекорди.

50. 668,027 км/ч – 07.10.1964 г. – Рекордът е постигнат от пилота Том Грийн (Tom Green) с автомобил „Wingfoot Express“ с авиационен турбореактивен двигател „Westinghouse J46“. За да отговаря на изискването за наличие на 4 колела, предната гума е направена двойна. Том Грийн всъщност никога не е бил състезател, а поставеният рекорд е с автомобил, изработен от него самия и с идеята да докаже, че човек е способен на всичко.

51. 699.01 км/ч – 09.10.1964 г. – Само два дни след Грийн, неговият приятел и съратник Арт Арфонс (Art Arfons) с автомобил „The Green Monster“ с по-усъвършенстван двигател „General Electric J79“ поставя поредния рекорд. Най-смешното е, че „Зеленото чудовище“ („The Green Monster“) всъщност е червено на цвят.

52. 754,330 км/ч – 13.10.1964 г. – Познатият ни вече Крейг Бридлав подобрява поредния рекорд с адаптирания вече към правилника на FIA автомобил „Spirit of America — Sonic 1“ с 4-колесно шаси и двигател „General Electric J79“.

53. 846,861 км/ч – 15.10.1964 г. – Само два дни по-късно Крейг Бридлав подобрява собствения си рекорд със същия автомобил, достигайки фантастичната скорост от почти 850 км/ч. Машината обаче не е предвидена за такава скорост и при спирането двата парашута едновременно се скъсват, а спирачните дискове изгарят. Бридлав оцелява по чудо, „Духът на Америка“ се озовава в напоителен канал, но рекордът е поставен.

С това обаче „лудият октомври“ не приключва. На 22 октомври пилотът Боби Тaтро с модернизирания автомобил на Уолт Арфонс и Том Грийн „Wingfoot Express“ достига скорост от 933 км/ч, но не успява да стигне края на пистата поради недостиг на горивото. Това му коства непризнаване на рекорда.

54. 863,791 км/ч – 27.10.1964 г. – Познатият ни вече Арт Арфонс (Art Arfons), виждайки как Бридлав с един и същи автомобил успява да направи разлика от 100 км/ч, прави същото със своя „The Green Monster“, потискайки всички свои страхове.

55. 893,966 км/ч – 02.11.1965 г. – Крейг Бридлав прави опит със за пореден път усъвършенствания „Spirit of America — Sonic 1“ и става първият човек, преодолял бариерата от 500 мили в час.

56. 927,872 км/ч – 07.11.1965 г. – Модернизираният „The Green Monster“ дава възможност на Арт Арфонс да постави 56-я скоростен рекорд. След това постижение пилотът спира състезателната си дейност.

57. 966,961 км/ч – 15.11.1965 г. – Отново Крейг Бридлав и „Spirit of America — Sonic 1“.

Прогресът е неумолим и мощните авиационни турбореактивни двигатели също започват да изостават.

58. 1014,52 км/ч – 23.10.1970 г. – Гари Габелич поставя първия рекорд с автомобил с ракетен двигател „The Blue Flame“. Същевременно преодолява бариерата от 1000 км/ч. Този рекорд остава непроменен в продължение на 13 години. Габелич загива в катастрофа с мотор докато разработва нова машина за подобряване на рекорда си.

59. 1019,47 км/ч – 04.10.1983 г. – Англичанинът Ричард Нобъл (Richard Noble) с автомобил „Thrust2“, с авиационен двигател „Rolls-Royce Avon“ успява с малко да надмине предишния рекорд, използвайки отново турбореактивен, а не ракетен двигател. Оттук нататък всички рекорди са поставяни в пустинята Блек рок. Визията на „Thrust2“ много слабо напомня автомобил.

60. 1149,30 км/ч – 25.09.1997 г. – Управлявайки „ThrustSSC“, Анди Грийн поставя поредния, но вече значително по-добър рекорд. Това се случва благодарение на амбициите на Нобъл, който заедно с приятели проектира мощен автомобил с два турбореактивни двигателя.

61. 1227,99 км/ч – 15.10.1997 г. – Целта на Нобъл е преодоляването на звуковата бариера с автомобил (SSC — supersonic car). Затова дни по-късно Анди Грийн прави повторен опит с „ThrustSSC“ и достига скорост от почти 1130 км/ч, с което постига поставената цел, а рекордът е действащ до днес.

Никой освен Нобъл не може да предизвика Нобъл – това е борба със самия себе си. Веднага след поставянето на свръхзвуковия рекорд, екипът му се захваща с разработката на нов автомобил – „Bloodhound SSC“, с няколко двигателя – ракетни и турбореактивни. Автомобилът вече е готов. Сега се правят тестове и скоро се очаква Анди Грийн да достигне скорост от 1609 км/ч с него, с което да надмине бариерата от 1000 мили в час. В очакване сме.