Най-студеното населено място в света
Някъде накрая на света, близо до Северния полярен кръг, в Якутия, Русия, се намира село Оймякон. Тук живеят около 500 човека. Селището е разположено на 987 метра надморска височина, но е заобиколено от две долини, които „заключват“ вятъра и поддържат целогодишно студен климат. През декември продължителността на деня тук варира от три до пет часа, а през краткото сибирско лято – до 21 часа. Тогава е светло почти през цялото денонощие.
През последните години лятото в Оймякон и Якутия става все по-топло, вероятно поради глобалното затопляне – още през 60-те и 70-те години на XX век се регистрират летни температури от порядъка на 34 градуса. И макар че зимата е дълга, а лятото съвсем кратко, много местни жители всъщност се оплакват от по-топлото време.
Името му в превод от якутски език означава „незамръзваща вода“ и е свързано с намиращия се в близост термален извор, който въпреки ниските температури не замръзва никога.
Тук през 1924 г. е измерена най-ниската официално призната температура в Северното полукълбо – -71,2 °C. А иначе през 1933 г. тук е измерена температура от -79 °C, а по неофициални данни, през 1916 г. температурата в селото е падала до -83 °C. Не случайно наричат това място Северният полюс на студа.
Първоначално районът се използва от еленовъди, които поят и пасат стадата си около топлите води на местните извори. Постепенно някои усядат тук, числеността им нараства и възниква селото, което в най-добрите си времена наброява около 2 500 жители. Ниските температури обаче не позволяват интензивно развитие на животновъдство и земеделие и населението намалява значително. Местните се посвещават на отглеждането на адаптирани към студа породи елени, коне и говеда, както и на риболов. Освен това в района е добре развит добивът на редки метали като злато и антимон.
Невероятните студове правят Оймякон известно по света и благодарение на любопитни хора, желаещи да изпитат екстремните температури, започва да се развива и туризмът. В края на всяка тъмна зима селото е домакин на „Фестивал на студения полюс“. Празникът почита веселия езически дух Чисхаан – якутският „Властелин на замръзването“, който през март кани света в замръзналото си владение за състезания с елени, шейни за впрегатни кучета, риболов на лед и други забавления.
