Най-старият календар в света е българският

Древният български календар е признат още през 1976 г. от ЮНЕСКО за най-стария в света.
Той е по-съвършен и точен от този на древните шумери, вавилонци, китайци.
Създаден е през 5508 г.пр.Хр., докато популярният календар на маите е едва от IX-X век след Христа. Така като прибавим към 5508 г. още 2016 г., се получава точно годината 7524, в която вече живеем.
Смята се, че именно от древните българи китайците са взели подредбата на животните за своя календар. Подобно на съвременния календар, в древния 12-годишен цикъл има 12 зодии. За разлика от други обаче, в нашия календар първият месец от цикъла, в който Слънцето обикаля Земята, започва със свиня (докс, док, прасе). Следват вол (шегор, куврат, буза, бусман), тигър (барс, паръс, баръс), заек (дванш), змей (вер, драгун, кала, слав), змия (дилом, делян, аттила), кон (тек, таг, тих, алаша), маймуна (песин, писин), коч (суръх, север, расате), петел (тох, тах) и куче (етх).
За нашите предци годината започва от най-късия зимен ден – 21 декември, и има 365 денонощия. Към всяка четвърта година се отчита едно допълнително денонощие, наречено „Ден на слънцето“, която ние знаем като високосна година. Дванадесет месеца формират четири тримесечия. Всеки последен месец на тримесечието има 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия. Новият сезон започва в неделя и завършва в събота. Така тримесечието се дели точно на 13 седмици, а годината – на 52. Учените от ЮНЕСКО нарекли това делене „златното българско календарно число“. Те изчислили, че слънцето е било в съзвездието Сомор (Мишка) по българския календар, когато е създаван. Според всички световни учени това е най-добрият календар, измислен някога. Летоброенето на предците ни е признато от ЮНЕСКО още през 1976 г. Единственият източник, от който се черпи информация за календарната система на прабългарите, е Именникът на българските ханове. В този кратък текст, намерен в Русия има 12 двойки думи на непознат език, за които се смята, че изразяват календарни понятия. За свързването на тези понятия с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в именника събития. Названието прабългарски е условно и се базира на допускането, че след като в текста се говори за прабългарски владетели, календарът би трябвало да е принадлежал на тях.

Източник: Novini.bg