20-те най-добри отбора в историята на футбола
Английското списание FourFourTwo направи класация, която нареди 20-те най-силни отбора в историята на футбола. При съставянето ѝ участват експертите на авторитетното издание, фенове, бивши играчи.
Източник: SportingLife
Вижте отборите, оставили ярка следа в най-великата игра през годините:
20. Динамо Киев 1985-87 г.
Очевидно звездният статут на германците, холандците, италианците липсваш на отбора от бившия СССР, но той играеше изумителен футбол, воден от хора като Беланов и Блохин. Покойният Валерий Лобановски е един от първите, използвал статистически анализи в играта – сутрин след всеки мач той прави разбор на задачите на всеки един играч. А, да – и високата преса, за която толкова се шуми днес, Динамо я правеше още през 80-те. Спечелената КНК срещу Атлетико през 1985 г. бе звездният им миг.
19. Холандия 1974-78 г.
Два пъти играят финал за световната купа, и двата губят. През 1974 г. Холандия е безспорно най-добрият отбор на Мондиала, но пада с 1:2 от домакина Германия. Докато стигнат до този двубой вкарват 14 гола и пропускат само един! Четири години по-късно това се повтаря – отново в един мач от титлата – този път губи с 1:3 от домакина Аржентина. Гръбнакът на Аякс беше Кройф, за който отново ще се спомене в тази класация. Този отбор сътвори най-важната и по всяка вероятност последната тактическа революция във футбола. Прийомите, които те сътворяват, се използват и до днес.
18. Ювентус 1980-86 г.
Джовани Трапатони сътвори тази машина, и то във времена, в които италианският футбол е месомелачка без конкуренция. Трябват му пет години, за да постигне това, което иска, но чакането си заслужава. Съставът на Италия, спечелил световната купа през 1982 г. е изграден върху „черно-бялата“ основа на Юве. Три години по-късно, въпреки трагичните обстоятелства на финала на „Хейзел“, клубът най-накрая вдига и купата на европейските шампиони. Звездата на шоуто е Мишел Платини, но край него Збигнев Бонек, Гаетано Ширеа, Антонио Кабрини, Марко Тардели и Паоло Роси изграждат невероятен колектив.
17. Индепендиенте 1971-75 г.
През 60-те години Индепендиенте става първият аржентински тим, печелил Копа Либертадорес. Никой не очаква, че в началото на 70-те този супер отбор ще спечели 4 поредни пъти трофея – нещо, което никой не е правил и никога няма да повтори. В сърцето на всичко е един играч от академията на клуба – Рикардо Бочини, най-великият в историята на Ел Роха. Той е толкова добър, че години по-късно Диего Марадона признава, че му е бил идол.
16. Западна Германия 1970-76 г.
Финал на Мондиал 1970. Титла на Евро 1972. Титла на Мондиал 1974. Финал на Евро 1976. И всичко това с невероятни промени, които германците правят на всяко поредно първенство. Те постоянно включват нови и нови страхотни играчи. Франц Бекенбауер превръща футболната игра в изкуство, започвайки, разигравайки и понякога завършвайки атаките срещу противника, появявайки се там, където е нужно и където никой не го очаква. Герд Мюлер вкарва голове на поразия с всички части на тялото си. Като се добави немските характер и дисциплина, става ясно как за 6 години отборът има две световни титли и само две поражения.
15. Манчестър Юнайтед 1995-2001 г.
Лятото на 1995-а е повратно време за клуба. Сър Алекс Фъргюсън решава, че е стигнал лимита на отбора с Хюз, Инс и Канчелскис, напреднали във възрастта си, спечелили 2 титли, но загубили трета от Блекбърн. Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Гари и Фил Невил, Рой Кийн, както и Ерик Кантона – това е новият гръбнак от стомана и класа. Млади и неопитни, след 2-3 сезона те стават заплаха за всеки в Европа, печелят Шампионската лига през 1999 г., а за периода 1995-2001 г. взимат 5 титли за Англия.
14. Селтик 1965-74 г.
„Те бяха просто готини – като филмови звезди“, описва съперника Интер преди финала за Купата на шампионите Боби Мърдок от Селтик. Мачът е в Лисабон през 1967 г. и италианците са твърд фаворит (освен, че изглеждат като кинозвезди). Селтик обаче, построен от играчи, родени на не повече от 15 км от Глазгоу и струващи общо 42 000 лири, воден от Джок Стейн, печели с 2:1. Отборът става легенда – известен е като Лисабонските лъвове и за този период от 9 години печели 9 пъти титлата на Шотландия.
13. Торино 1945-49 г.
Гранде Торо – великият Торино, както го наричат. Съдбата решава да прекърши крилете на един от най-талантливите отбори в историята, отнемайки живота на 9 от играчите в самолетната катастрофа на хълма Суперга над града през 1949 г. През сезон 1947-48 г. Торо е шампион с 16 т. пред втория и със 125 вкарани гола. Пет поредни титли са доказателство за доминацията им в Италия. Националният отбор често е съставен от 8, 9, че и 10 полеви играчи от Торо. Капитанът Валентино Мацола е в сърцето на тази машина за победи.
12. Байерн 1967-76 г.
Историята им е уникална, защото това е отборът, направил Байерн това, което е днес. Създаването на Бундеслигата през 1963 г. съвпада с началото на златната ера на Байерн, което и до днес е симптоматично за немския футбол. Майер на вратата, Бекенбауер в защита и в халфовата линия – защото той играе навсякъде, Герд Мюлер в атака… През 1967 г. тимът печели КНК срещу Рейнджърс, а десетте последвали години носят три Купи на шампионите и няколко титли на Германия. И става гръбнакът на всепобеждаващия Бундестим.
11. Бенфика 1959-68 г.
O Glorioso Benfica – така ги наричат. Унгарският треньор Бела Гутман казва – „Трябва да направим отбор, за който хората си заслужава да плащат билети да го гледат“. И го прави. В система 4-2-4, с на практика петима офанзивни играчи, Бенфика помита всичко по пътя си, печели 7 титли на Португалия в периода, стига четири финала за Купата на шампионите в Европа (2 спечелени, 2 загубени) и става легенда. Звездата е Еузебио е изумителен, техничен, мощен, подавач, реализатор, европейският Пеле. Но вратарят Коща Перейра, крилото Жоаким Сантана, деветката Жозе Агуаш, както и гениалният халф Марио Колуна, също са неизменна част от мита за този тим.
10. Унгария 1950-56 г.
Английската преса, като цяло пестелива на суперлативи в онези години, ги нарича „Магическите маджари“. Густав Шебеш събира за първи път тази плеяда от звезди, които изповядват тотален футбол. Атака, атака, атака. Смяна на позициите и нападение до изнемога. Шебеш изпробва схема 3-2-2-3, в която крилата, нападателите и инсайдовете си сменят местата, обърквайки тотално съперника.
Ференц Пушкаш. Шандор Кочиш. Йожеф Божик. Золтан Цибор. Гюла Грошич. Имената им са изписани със златни букви във футболната история и само съдбата ги лишава от световната купа през 1954 г. – след 2:0 за двайсетина минути на финала срещу Германия, унгарците допускат обрат, необясним и до днес. Олимпийски шампиони, загубили само два мача за 7 години – единият на финала на споменатия Мондиал, те са образец на футбола през 50-те години. Победата им над Англия на „Уембли“ през ноември 1953 г. с 6:3 отеква в целия свят и остава един от паметните мачове в историята.
9. Сантос 1955-68 г.
Колко клубни отбора сте чували, които имат в състава си 9 световни шампиона? Е, това е Сантос на Пеле, доминиращ в много силното тогава бразилско първенство, обикалящ света да играе демонстративни мачове с Милан, Ривер Плейт, Бенфика… А мачовете им у дома с Ботафого на Гаринча понякога събират по 120-130 хиляди на трибуните. След спечелените два турнира Копа Либертадорес през 1962-ра и 1963-а, Сантос отказва да играе в турнира през следващите сезони. Трябва да се плаща космическата заплата на Пеле и затова свободните дати от шампионатни мачове в Бразилия се използават за турнета в Европа срещу хонорари.
8. Интер 1962-67 г.
Заради този отбор представата ни за италианския футбол и до днес е „защита, организация, неатрактивност“. Просто това е теорията за футбола на Еленио Ерера, извел Интер до две купи на европейските шампиони. Със схемата 5-3-2 и либеро, както и игра със светкавични контраатаки, Интер е непробиваема стена. Джачинто Факети е символът на отбора, но талантът на Луисито Суарес, бразилеца Жаир и Сандро Мацола допълват картината – това е тим с много оръжия. Ерера написва огромен транспарант, който виси до тренировъчното игрище: „Класа + Подготовка + Интелигентност + Атлетизъм = Шампиони“. И отборът изпълнява мотото.
7. Испания 2007-2012 г.
Преди този период те са големите неудачници. Но на Евро 2008 всичко си идва на мястото след победа с дузпи над Италия, с 3:0 над Русия и 1:0 над Германия на финала. Луис Арагонес използва мозъка на Барселона – Шави и Иниеста и успява да сплоти играчите на каталунците и Реал. След него идва Висенте дел Боске и Испания става като машина. С пълен актив тимът се класира за Мондиал 2010, където след 0:1 на старта с Швейцария, испанците не допускат нито един гол до титлата. И отново стопроцентови в квалификациите стигат до Евро 2012. Там са безподащни като печелят с 4:0 на финала с Италия. С този мач се събират 10 поредни двубоя от елиминации на големи първенства без допуснато попадение! Нечуван рекорд. И по-важно – Испания печели три поредни големи турнира на национални тимове, непостигано дори от славните бразилци на Пеле, немци на Бекенбауер или аржентинци на Марадона.
6. Ливърпул 1975-84 г.
Боб Пейсли наследява Бил Шенкли с „невъзможна мисия“ – да замени човека, създал големия тим на Ливърпул, превърнал клуба в гранд. През първия сезон на Пейсли тимът завършва втори в Англия. „Провалих се. Тук не празнуваме втори места“, коментира Боб. Има обаче доста поводи за празнуване след това. В следващите 8 години „червените“ от стадион „Анфийлд“ печелят 7 титли на Англия, четири Купи на европейските шампиони и четири купи на лигата, създавайки династия, легенда, култ. „Подавай на най-близката червена фланелка“, изповядва философията на Шенкли наследникът му. Играта не е сложна – тича се много, тактическите указания се изпълняват безукорно, няма притеснение от нито един стадион или съперник, а когато се наложи – Кени Далглиш е там. Сунес е стоманата в средата на терена, Ръш – завършващият удар. Но най-голямата сила на този тим е философията му никога да не се задоволява с второ място и да не се опиянява от успеха. Ден след поредната купа е време за работа – нови цели, нови амбиции, същото желание.
5. Барселона 2008-2011 г.
През лятото на 2008 г. Барселона предприема голям риск. Неопитният Пеп Гуардиола, водил за един сезон втория тим, поема волана на този скъп спортен автомобил. Барселона на Пеп изхвърля през прозореца всички рекорди, постигани някога в клубния футбол. И това, което мнозина може би не оценяват – Гуардиола ремонтира един отбор, чиито стандарти след ерата на Франк Рийкард са паднали.
„Всички се бяха поотпуснали – признава Шави – Едно кило в повече, няколко минути закъснение… Не придавахме важност на такива неща. А именно детайлите правят един отбор велик. Пеп дойде и всичко започна от нула.“ Шест титли за една година – всички възможни, за които се състезават. Изумителен футбол, победи с по 4-5 гола над Реал, надиграване с „единодушно решение“ на Манчестър Юнайтед, два пъти във финал на Шампионската лига. Барса прави чудеса – за три години печели три титли в Ла Лига и на два пъти триумфира в Шампионската лига, както и в турнира за Купата на Краля. Гуардиола и неговите играчи стават пионерите на „тики-така“ футбола, а стилът и майсторите, които го изпълняват, превръщат „блаугранас“ в непобедимо препятствие за конкурентите. Те въвеждат термина sextuple във футболния лексикон, който означава 6 спечелени възможни клубни трофея за един сезон. Хорхе Валдано ги нарича „поколение – чудо“, а сър Алекс: „недосегаеми“.
4. Реал Мадрид 1955-60 г.
Отборът на Реал от средата на 50-те е един от най-добрите в цялата история на футбола. Алфредо ди Стефано, Ференц Пушкаш, Сантамария, Франсиско Хенто и техните съотборници печелят 5 последователни КЕШ-а и „само“ 3 титли на Испания. Алфредо ди Стефано прави всичко. Той е съвършеният футболист от А до Я, който води тази бригада невероятни артисти, събрана не само за забавление на феновете, но и за печелене на трофеи. До него Пушкаш, Раймон Копа, Пако Хенто… творят. Пет европейски купи на старта на турнира, пълна доминация. Този Реал измисля модела на модерния футбол – да купуваш най-добрите играчи от целия свят, за да имаш най-силния отбор. Както и да правиш турнета по цялата планета, за да утвърждаваш емблемата си като глобален бранд. Онези години и имената на легендарните играчи в бяло, са причината днес Реал да е най-популярният тим на света. Останалото е работа на втората ера на Галактически талант, събран на „Сантяго Бернабеу“ – в началото на новия век от Флорентино Перес.
Английските национали са в Будапеща през месец май 1960 г. за мач с Унгария и там гледат финала за Купата на европейските шампиони между Реал Мадрид и Айнтрахт. Реал печели със 7:3, а Джими Грийвс разказва: „Гледахме с отворени усти. Никой не казваше нищо. Такъв футбол играеше Реал, че ние изглеждахме като пълни новобранци“.
3. Милан 1987-94 г.
Милан се гордее с няколко знаменити отбора, като се започне от този на Нерео Роко през 60-те и на Капело от 1994-а, размазал Барса на финала за Купата на шампионите в мач, превърнал се в класика. Но този състав, начело с Ариго Саки, е вероятно най-доброто италианско произведение изобщо. Създаден от един клуб пред банкрут, който Силвио Берлускони взима в ръцете си през 1986 г., Милан от края на 80-те е изработен от парите на магната и уменията на треньора Саки. Той е никой – някакъв си наставник от трета дивизия. Но Берлускони вижда знанията му, когато неговата Парма елиминира Милан на „Сан Сиро“ за купата на Италия. И го наема. С холандското трио Гулит – Ван Бастен – Рийкард плюс 8 италиански звезди, с желязната защита на Барези и Малдини, с много тичане и преса, с невероятната тактика на изкуствени засади и висока линия на отбраната, с тактическа дисциплина на ръба на човешкото възприятие, както и с придвижване по терена, напълно ново за европейския футбол – така Милан на Саки превзе света.
През 1991 г. Саки е сменен от Фабио Капело, който продължава делото му. През периода на династията Милан става 4 пъти шампион на Италия, печели 4 Купи на страната, на три пъти е европейски шампион и на два пъти триумфира с Интерконтиненталната купа.
2. Бразилия 1970 г.
И преди този тим Бразилия има страхотни състави. Но през 1970 г. светът се удивява от златистата магия по време на световното в Мексико. Това е един от най-зрелищните отбори в историята на футбола.
Мондиала съвпада с нова ера в телевизионното развитие – той е първият, предаван на практика изцяло, с цветна картина, почти в целия свят. Но това е само част от обяснението за митичния статут на този тим. Другата са играчите в него и това, което те правят. Край Пеле, който е абсолютният Крал на футбола по това време, се мотае един тип на име Тостао. На 23 години, с отлепена отчасти ретина на едното око, с фигура на някакъв мършав тийнейджър, когото вятърът може да издуха, но с умения да подава топката като никой друг по онова време. Добавяме Жерсон, Ривелиньо, Жаирзиньо (с неговите 7 гола на първенството), Клодоалдо и убийствения десен бранител Карлос Алберто, който атакува и стреля като нападател. Голът, с който е оформен резултатът 4:1 над Италия на финала на световното, остава в историята като вероятно най-зрелищно отборно попадение на световно първенство. Бразилия от 1970 г. е една от причините да наричаме футбола „прекрасна игра“.
1. Аякс 1965-73 г.
Футболът нямаше да е същият без Аякс от началото на 70-те. Ринус Микелс прави революция, въвеждайки тоталния футбол, а делото му е продължено от Стефан Ковач. Неескенс, Крол и Кройф са движещите сили на амстердамци, които на три пъти покоряват европейския връх, и то последователно. Освен това Аякс печели 3 шампионски титли на Холандия, 3 Купи на страната и Междуконтиненталната купа, играейки с формация, която се използва и днес – 4-3-3. Видът им като на Бийтълси, с дълги коси и излъчване на рок звезди, ги отличава от всеки друг отбор в историята. Макар че самият Кройф, геният зад всичко това на терена, а после и един от архитектите на бъдещето на играта, да твърди, че този Аякс е можел да спечели повече трофеи, които и така не са малко, а и отборът през 70-те постигна най-важното – остана безсмъртен с яркия си стил на тотален футбол, спечели сърцата на всички по света и никога няма да бъде забравен.
