20-те най-големи епидемии в историята на света
Коронавирусът COVID-19 в момента е най-болезнената тема, но за щастие това не е най-смъртоносното заболяване, което е сполетявало човечеството.
В исторически план човечеството е преживяло немалко епидемии и пандемии, обхващали много държави и взели много жертви. Важното е да помним, че все пак тези заболявания заглъхват, а някои от тях са дори окончателно победени.
Праисторическа епидемия – около 3000 г.пр.н.е.
Преди около 5000 години мистериозна болест покосява почти целия регион на Китай. Археолозите откриват няколко места в североизточната част на страната, в които къщите буквално са натъпкани със скелети. Епидемията е фатална за хора от всички възрасти и болестта се разпространява толкова бързо, че оцелелите нямат нито време, нито сила да погребат както трябва мъртвите. Днес разкопките, наречени „Hamin Mangha“, са един от най-старите примери за епидемии на Земята.
Атинска чума – 430-426 г.пр.н.е.
Все още не е доказано със сигурност каква е причината за тази епидемия, която историята е приела да нарече чума. Има версии, че в продължение на 5 години жителите на Атина е възможно да са страдали от коремен тиф, ебола или други инфекции. Тази епидемия, която по груби сметки отнема над 100 000 живота, се оказва значително по-смъртоносна от войната между Атина и Спарта.
Чумата на Антонин – 165-180 г.пр.н.е.
Друга мистериозна епидемия, която също е наречена чума, въпреки че има версии, че е едра шарка или морбили. Римската империя губи около 5 000 000 души, след като армията се връща у дома с победа. За съжаление заедно с трофеите, тя донася и смъртоносната болест, която поразява не само войниците, но и цивилното население. Заразата отнема живота и на двама императори – Луций Вер и Антонин.
Киприановата чума – 250–271 г. пр.н.е.
Смъртоносна болест, носеща името на епископа на Картаген Киприан, който описва епидемията. Тя също е наречена чума, въпреки че учените не знаят със сигурност каква е била инфекцията. Епидемията, която бушува няколко години, в своите пикови моменти отнема по 5000 живота на ден. Само в Рим тя отнема живота на повече от 1 000 000 души, да не говорим за други градове на империята.
Юстинианова чума – 541-750 г.пр.н.е.
Първата официално и доста подробно документирана пандемия, причинена от чумата. Болестта, която избухва по време на управлението на византийския император Юстиниан I, се разпространява из целия цивилизован свят и напомня за себе си в продължение на два века. Според специалисти пандемията отнема около 90 000 000 живота.
Черната смърт – 1346-1353 г.
Втората пандемия от чума в световната история, която бушува в Европа и Изтока няколко години. Загиват около 200 000 000 души (около 60% от общото население на Земята). Въпреки най-високата смъртност от болест в историята, тази чума става тласък за развитието на Европа в техническо и политическо отношение.
Епидемията Коколизтли – 1545-1550 г.
Епидемията е предизвикана от форма на вирусна хеморагична треска в Мексико и Централна Америка. Името идва от ацтекската дума „cocoliztli“ (чума, мор). Днес учените, базирайки се на ДНК анализ на зъби от жертви на епидемията, разкриват, че това вероятно е първата проява на смъртоносната бактерия Salmonella enterica, която причинява ентеричната (тироидна) треска. Епидемията отнема живота на 15 000 000 души, което е 80 % от цялото тогавашно население на Мексико.
Американска чума – XVI век
Това име обобщава няколко епидемии, които бушуват в Западното полукълбо, причинени от различни инфекции, внесени от европейците на американските континенти. Американската чума изтребва до 90 % от цялото коренно население на Америка и допринася за разпадането на цивилизациите на инките и ацтеките. Местните народи толкова се изтощават от епидемиите, че просто не успяват да устоят на нашествениците.
Голямата чума в Лондон – 1665-1666 г.
Последното голямо огнище на Черна смърт във Великобритания отнема живота на 100 000 души, включително 15 % от лондончани. В края на епидемията друга голяма трагедия сполетява столицата – Големият пожар в Лондон, който унищожава за 4 дни унищожава по-голямата част от града.
Марсилската чума – 1720-1722 г.
Епидемията от бубонна чума, която започва от пристанището на Марсилия, впоследствие обхваща още няколко града в областта, убива поне 100 000 души. През трите години, в които бушува заразата, една трета от населението на Марсилия умира. Въведен е закон, който заплашва със смърт всеки жител, опитал се да осъществи контакт извън района. Построена е даже стена, която да удържа хората в рамките на града.
Чумната епидемия в Москва – 1770-1772 г.
Тази епидемия отнема живота на около 100 000 души само в Москва. Инфекцията идва от Северния Черноморски регион по време на Руско-турската война. В опит да спрат разпространението на болестта, властите въвеждат принудителна карантина, изгаряне на заразена собственост без компенсации, затваряне на обществените бани. Това довежда до бунтове и безредици, а столицата е блокирана за повече от половин година.
Пандемия от холера – XIX век
През XIX век светът три пъти се сблъсква с ужасяващата пандемия от холера. Първата епидемия от 1816-1826 г. отнема над 100 000 живота в Европа и Азия, втората – през 1829-1851 г. е не по-малко смъртоносна и засяга и Северна Америка. Третата пандемия от 1852-1860 г. е най-мащабна и взема над 1 000 000 жертви.
Трета пандемия от чума – 1855-1960 г.
Води началото си от провинция Юнан в източен Китай и в продължение на няколко десетилетия се разпространява по всички континенти, превръщайки се в една от най-смъртоносните пандемии в историята на човечеството. Точният брой на смъртните случаи не е известен, но само в Китай и Индия тя убива минимум 12 000 000 души.
Грипна пандемия – 1889-1890 г.
Последната пандемия през XIX век, която за две години отнема живота на над 1 000 000 души по света. За причинител на „азиатския грип“ или „руския грип“ отдавна е приет подтип H2N2 на вируса на грипа, но наскоро е доказано, че цялата вина е на грипния вирус А H3N8.
Испански грип – 1918-1920 г.
Най-голямата пандемия от грип в историята на човечеството по отношение на броя на заразени и починали. За няколко години са отнети животите на 100 000 000 души. Броят на заразените с този грип тип А, подтип H1N1 надхвърля 500 000 000 души. Общо около 5% от населението на света умира от него.
Азиатски грип – 1957-1958 г.
Пандемията, която избухва в Китай, е причинена от нов вирус, който се превръща в своеобразна смес от няколко съществуващи вируса на птичия грип. Бързото разпространение на инфекцията в световен мащаб доведе до смъртта на повече от 1 100 000 души в Азия и САЩ.
СПИН епидемия – от 1980 г.
Вече повече от половин век човечеството се бори с вируса на човешкия имунодефицит. За цялото това време болестта не може да бъде победена, въпреки че антиретровирусната терапия може да забави хода на заболяването. До момента ХИВ / СПИН е отнел живота на повече от 35 000 000 души.
Свински грип – 2009–2010 г.
Подтипът на грипния вирус тип A – H1N1, е по-известен като „свински“ или „мексикански“. Тази инфекция се разпространи по цялата планета и отне близо 600 000 живота, превръщайки се в една от най-смъртоносните епидемии на 21 век.
Епидемия от ебола – 2013–2015 г.
Епидемията избухна в Западна Африка – за първи път в историята на този регион. Местните специалисти, които не са имали опит в борбата с тази инфекция, се оказаха неподготвени за това изпитание. Благодарение на помощта на международната общност стана възможно да се спре епидемията, но така или иначе загинаха над 11 000 души.
Пандемия COVID-19 – от 2019 г.
Ужасът, в който живее целият свят в момента. Причинява се от коронавируса SARS-CoV-2. Пандемията засегна всички континенти, убивайки хиляди хора всеки ден. Всичко започна от град Ухан в Китай, но бързо плъзна по целия свят. Учените са единодушни, че сам по себе си вирусът не е толкова опасен, но при наличие на други заболявания, организмът трудно се справя с него. Всички живеем с надежда разпространението му да спре максимално скоро и животът отново да се върне към нормалния си ритъм.
