15-те най-опасни породи кучета

Акита е японско куче, носещо името на префектурата, от която произлиза – планинска област в страната на изгряващото слънце. Акита ину има и американска разновидност и е разпространено в Европа в средата на миналия век. Симпатично, интелигентно и много предано животно, проявява чудесен темперамент ако бъде отглеждано правилно, но може да се превърне в истинско бедствие, ако се окаже в неопитните ръце на човек с мекушав характер и неправилен подход, неспособен да му вдъхне респект и да овладее някои от инстинктите му.

Тази хибридна порода е резултат от кръстосването на американски питбул териер с неаполитански или американски мастиф. Имайки доминантен характер, това куче не бива да бъде отглеждано от хора без опит във възпитаването и дресирането на животни, тъй като може да стане агресивно. Американският бандог не е бойно куче, но има успешни опити за дресирането му като такова. Характерно за него е, че не обича да лае, откъдето идва и прозвището му „тихият омиротворител“.

За отглежданото в градска среда куче от породата американски булдог също е много важно то да се социализира отрано и да бъде под грижите на вещ и всеотдаен стопанин, способен да се наложи над упорития му характер. Има много силен защитнически инстинкт, което е характерно качество за кучетата-пазачи. Американският булдог е по-висок и по-слаб от английския си роднина и на него може да се разчита за охраната на едър рогат добитък и недопускането на дребни вредители в обора. Отнася се крайно подозрително и нерядко враждебно към непознати хора и кучета.

Едно от най-малките като размер и най-древни кучета, включени в тази класация, известно още като африканско нелаещо куче или конго-териер. Много характерни за басенджи са неумението му да лае (вместо това издава всевъзможни забавни звуци), завитата като геврече опашка и обърнати напред щръкнали учи. Очевидно е, че басенджи не би могло да нанесе пораженията, на които са способни повечето от породи, но не бива да се подценява това куче, чийто образ може да бъде открит на множество египетски фрески. Ако бъде лишено от внимание и не му се осигуряват достатъчно разходки, басенджи може да стане трудно контролируемо, а подозрителността му към непознати да прерасне в агресия.

Бултериерът е известен с прозвището „Гладиаторът на кучешката раса“ и не е от породите, които подхождат на човек без опит в отглеждането на куче, тъй като е доста своенравен, безкрайно енергичен и раздразнителен. Създаден през XIX век с конкретното предназначение да унищожава дребни вредители и да участва в кървави спортове с животни, днес бултериерът се ползва с не особено добра репутация поради многото случаи на инциденти с деца и по-малки животни. Забранен е за отглеждане със закон в много държави.

Бурбулът произхожда от Южна Африка и има за основно предназначение охраняването на имот или ферма. При неумело възпитание може да стане извънредно опасен, а фактът, че бурбулът е способен да надвие леопард и да измести от мястото му препятствие с тегло 400 кг, е красноречив за степента на пораженията, които може да нанесе на потенциалния си враг. Породата все още не е призната от всички киноложки федерации по света, тъй като е сравнително млада, макар произходът ѝ да е древен.

Известен още като пакистански булдог, този род едрогабаритни кучета, достигащи ръст 90 см и тегло 90 кг, е създаден чрез кръстосването на пакистански мастиф и пакистански бултериер с основно предназначение да участва в битки. За да бъде гледан в домашни условия, Гул Донг трябва да бъде трениран и дресиран от опитен стопанин, способен да наложи волята си над неговата.

Тази порода бойни ловни кучета, създадена чрез кръстоската на кордобското бойно куче с чистокръвни породи, е забранена за отглеждане в Обединеното кралство, Украйна, Исландия, Австралия, Сингапур и в Ню Йорк Сити, въпреки че присъщата за оригиналната селекция от 30-те години на миналия век агресивност на Дого Аржентино е изкоренена в хода на развитието ѝ.

Още едно куче от рода на мастифите, само че с италиански произход. Известно е като „куче на мафията“ заради всеотдайната си привързаност към членовете на семейството, с което живее и жестокостта към всеки, когото счете за техен враг. Кане корсо е едро, мускулесто и мощно животно с изненадваща за габаритите му грациозност. Много важно при отглеждането му е да започне да се социализира възможно най-рано, тъй като по природа е много подозрително към всички непознати. Считано е за наследник на бойните кучета, използвани от римляните в битки.

Известен още като немски мастиф или датски дог, немският дог е едно от най-високите кучета – достига човешки ръст, когато се изправи на задните си лапи. Въпреки че е много любвеобилен и се привързва силно към членовете на домакинството, ако не бъде отглеждан и възпитаван правилно, немският дог, чието оригинално предназначение е за лов на глигани и елени, може да стане много недоверчив и агресивен спрямо всички нови за него субекти и ситуации, включително към непознати хора и животни.

Тази порода е един от най-неудачните избори за отглеждане в апартамент. Същото се отнася и за хората без опит във възпитанието на куче от подобен тип, а именно едро и мощно животно с доминиращ характер, което задължително трябва да носи намордник при извеждането му на публични места, тъй като може да стане много агресивно и да нанесе сериозни поражения не само на други кучета, но и на случайни хора. В това няма нищо чудно, предвид факта, че породата е селектирана с цел участието в кучешки боеве.

Известен още като „африканско лъвско куче“, риджбекът има изключителни ловни качества и най-силната захапка от всички породи кучета. Извънредно мощно и бързо, това куче е способно да удържи лъв, леопард или бивол до идването на ловеца и има неизчерпаеми запаси от енергия. По тази причина отглеждането му в домашни условия е трудно, а огромната привързаност, която развива към стопаните си, има отрицателна страна – въпреки природната му интелигентност и сдържан нрав, до такава степен е резервиран към непознати, че може да разчете погрешно дадено действие и да нападне потенциалния си враг с тежки последствия за него.

Санбернарът е едно от най-едрите кучета, достигащи тегло 100 кг и ръст 85 см. Създадено от монаси от Санбернарския манастир, намиращ се в Алпите, това куче се ползва със славата на самоотвержен спасител, каквото действително е, което обаче не означава, че не може да бъде деструктивно. Подобно на другите породи, отличаващи се с особено големи размери, то трябва да бъде обучавано компетентно от съвсем малко и най-вече да се социализира, така че да контролира поведението си, когато някой извън близкото му обкръжение навлезе на негова територия.