14-те обекта на България в ЮНЕСКО

ЮНЕСКО в превод от английски език (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization) e Организация на обединените нации за образование, наука и култура. Учредена е на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Мотото на организацията гласи, че „мирът е създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. В момента в организацията членуват 193 държави. България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г.
България участва в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО с 9 материални обекта (7 културни и 2 природни) и 5 нематериални.

КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО:

Боянска църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“ – вписана през 1979 г.

Намира се в софийския квартал Бояна в подножието на Витоша. Включена е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тя е един от най-съвършените и изцяло запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство. Името на автора на изкусните стенописи, станали причина за вписването на църквата в списъка на ЮНЕСКО, все още не е известно, тъй като каноните на Източното православие през Средновековието не позволяват името на зографа да се упоменава. Наричан е условно Боянският майстор.

Ивановски скални църкви – вписани през 1979 г.

„Ивановските скални църкви“ се намират близо до Русе, в живописния каньон на река Русенски Лом. Обявени са за Археологически резерват. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. Представляват разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите, свързани с пътеки и скални стълби.

Казанлъшката гробница – вписана през 1979 г.

Намира се в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Представлява зидана кръглокуполна гробница, датирана в края на IV – началото на III в.пр.Хр. и принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмисто възвишение. Световната си известност Казанлъшката гробница дължи на уникалните стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха.

Мадарски конник – вписан през 1979 г.

Мадарският конник е средновековен барелеф, изсечен през VІІІ в.сл.Хр. върху отвесна скала на 23 м височина близо до днешното село Мадара, Шуменско.  Размерите на изображението са 2,6 м височина и 3,1 м ширина. Изобразява конник, лъв, куче и надписи на гръцки език. Според една от теориите, на барелефа е изобразен хан Тервел. Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. На 29 юни 2008 г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България.

Старият град на Несебър – вписан през 1983 г.

Несебър е един от най-старите градове в Европа и най-богат на архитектурни паметници от средновековието в България. Разположен е върху малък остров, свързан със сушата с провлак, дълъг 400 м. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. В старата част на града в миналото е имало около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити и консервирани, а действаща в момента е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии.

Рилски манастир – вписан през 1983 г.

Рилският манастир е най-големият манастир в България, един от най-значимите културни паметници и неин символ. Основан е през Х век от монаха-отшелник Иван Рилски по време на царуването на цар Петър (927-968). По време на неговото многовековно съществуване е опожаряван и разрушаван няколко пъти, но отново възстановяван. Рилският манастир е първият манастир, който получава статут на Национален обект.

Свещарска гробница – вписана през 1985 г.

Свещарската тракийска царска гробница е открита през 1982 г. Намира се на територията на  Историко-археологическият резерват „Сборяново“ – уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност – който обхваща територия в западната част на Лудогорското плато. Построена е през първата четвърт на ІІІ в.пр.Хр. Забележителната архитектура и художествена украса нареждат през 1985 г. Свещарската гробница в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.

ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО:

Национален парк „Пирин“ – вписан през 1983 г.

Обхваща по-голямата част от Пирин – над 40 000 хектара от планината са обявени за защитена територия заради неповторимото биологично разнообразие и забележителните природни образувания. Национален парк „Пирин“ е създаден през 1962 г. и първоначално е носел името Народен парк „Вихрен“. В рамките на националния парк се намират биосферният резерват „Баюви дупки – Джинджирица“ и резерват „Юлен“. Територията му обхваща всички около 160 пирински езера. Тук са установени около 1300 вида висши растения, много от които са ендемични видове. Голямо е и разнообразието на животински видове – паркът има международно значение като местообитание за мечки, вълци и диви кози.

Природен резерват „Сребърна“ – вписан през 1983 г.

„Сребърна“ е обявен за биосферен резерват през 1948 г. Местността е с охраняема площ от около 890 хектара и буферна зона от около 540 хектара. Разположен е край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав. Обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено „Via Pontica“. Резерватът е известен най-вече с 221 вида птици, които гнездят на негова територия – къдроглав пеликан, малък корморан, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, белоока потапница, малка белочела гъска, червеногуша гъска, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер. Тук е единственото традиционно в България гнездово находище на голяма бяла чапла.

НЕМАТЕРИАЛНО НАСЛЕДСТВО:

Хор на Бистришките баби – вписан през 2008 г.

„Бистришките баби“ е група от певици за автентичен фолклор от софийското село Бистрица. Прочуват се по цял свят с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука. Песните им се характеризират с архаична полифония, танци и обичаи от този район. Диафонията (известна още като шопска полифония) е специфичен вид полифонично пеене, при което един или два гласа оформят извивките, докато другите певци поддържат монотонно пеене, което се удвоява или преминава в триглас. Друга характерна особеност е, че облечените в народни носии танцьори играят хоро в кръг, обратно на часовниковата стрелка и въпреки разнообразните стъпки, музикалният и танцовият ритъм не са в синхрон.

Нестинарство – вписано през 2009 г.

Един от най-старите български обичаи, възникнал още преди хилядолетия и запазен до днес само в няколко села в Странджа – Българи, Кости, Бродилово в община Царево. Според някои историци ритуалът е чисто езически, но носенето на християнските икони опровергава това твърдение. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Св. св. Константин и Елена. Нестинарството представлява танц с боси крака върху жарава. Танцуващите сякаш изпадат в някакъв транс. Интересен факт е, че след танца нестинарите нямат никакви наранявания по краката. Танцът върху огъня се счита като молитва към небесните сили за сполука, плодородие и предпазване от болести.

Сурва – вписано през 2015 г.

Фестивал „Сурва“ в Перник e най-голямата в България и на Балканите изява с традиционни народни игри и обичаи с маски (кукери) в Европа и света. Традиционно в него участват около 6 000 души в над 100 маскарадни групи от всички райони на България, гости от Европа, Азия и Африка. Международният фестивал на маскарадните игри се провежда всяка година през последните петък, събота и неделя на месец януари.

Производство на чипровски килими – вписано през 2014 г.

Чипровският килим е вид ръчно изработен килим с 2 напълно еднакви лица и е част от българското национално наследство, традиции и художествени занаяти. Името му идва от град Чипровци, където започва да се тъче през XVII век. Този уникален и типично български занаят процъфтява по време на Възраждането. Основните му цветове са жълт, кафяв, червен, син и зелен. Първите килими са били изработени в 2 цвята – червено и черно. Килимите се тъкат от естествени материали – памук и вълна – на вертикален стан. Преобладават геометричните фигури като мотиви. Дебелината им е от 3 до 5 милиметра.

Фолклорен фестивал Копривщица: система от практики за представяне и предаване на културното наследство – вписан през 2016 г.

Фолклорният фестивал в Копривщица се провежда на всеки 5 години през август от 1965 г. насам в местността Войводенец. Той събира хиляди българи от всички възрасти, за да представят и споделят своите практики, свързани с нематериалното културно наследство –  певци, свирачи, танцьори, разказвачи на народни предания, инструментални, певчески, танцови групи и групи за народни обичаи, които изпълняват автентичен български фолклор.