12-те най-интересни научни открития на 2019 г.

През 2019 г. „Вояджър 2“ напусна нашата Слънчева система и стигна до дълбините на междузвездното пространство. Така след повече от 40 години в открития космос, тя стана вторият по рода си апарат, който успява да направи това.

Планетата, която учените считат за потенциално обитаема, е наречена „Барнард б“ или „GJ 699 b“. Според констатациите на астрофизиците от американския университет „Виланова“, екзопланетата се върти около звездата Барнард. Смята се, че температурата на повърхността ѝ е около -170°C, но въпреки това, ако ядрото е желязно и има наличие на горещ никел, се допуска наличието на примитивна форма на живот.

В горите на Нова Зеландия, в района на Западен Окланд, учени направиха едно смайващо откритие – те се натъкнаха на истински вампир. Той обаче няма остри зъби, не спи в ковчег и не носи дълга пелерина. Всъщност става въпрос за …дърво. Въпросният ботанически вампир изсмуква вода и хранителни вещества от своите съседи, прилепвайки се към техните корени. Изглежда като стар дънер, който би трябвало да не е жив, тъй като не притежава зелени тъкани. Въпреки това през проводящите му тъкани се движат вода и вещества и то в моменти, в които другите дървета са неактивни. Поведението на въпросното дърво повдига много въпроси като например – дали гората може да се възприеме като един цялостен организъм или растенията в нея са отделни независими един от друг индивиди.

За първи път учени имат възможност да засичат „марсотресения“ – т.е. движенията и вибрациите на повърхността на Марс, което поставя началото на нова дисциплина в науката – Сеизмология на Марс. Това се случва благодарение на американската сонда „InSight“, която кацна на Червената планета в края на 2018 г.

Хипотезата за съществуването на тези частици е от 70-те години на миналия век, но през 2019 г. е направена важна крачка към доказването за съществуването им. Става въпрос за т.нар. одерони. Те се образуват, когато нечетен брой кварки се освободят при сблъсък между протони и антипротони. Тъй като одероните се появяват и изчезват за изключително кратко време, учените не ги смятат за истински частици. През 2018 г. голям екип от физици, работещи с Големия адронен колайдер в ЦЕРН, провеждат изследване, при което най-сетне виждат доказателство за съществуването на одерони. Резултатите са публикувани през изминалата година.

Проучване, публикувано през април 2019 година, разкри нещо много любопитно за човешкия език. Учени от центъра „Монел“ във Филаделфия установиха, че човешките вкусови клетки реагират на молекулите на миризми по същия начин като клетките на рецепторите на обонянието. Това означава, че взаимодействието между миризма и вкус може да започва още върху езика, а не в мозъка, както се смята до този момент.

Учени от университета „Станфорд“ създадоха звук, който е толкова силен, че при контакт с вода, я изпарява мигновено. При проведения експеримент малки струйки вода са атакувани с кратки пулсации на високочестотен рентгенов лазер. При съприкосновението на рентгеновите лъчи с водните струйки, под микроскоп се вижда как те се разделят на две. В резултат се получава 270-децибелов звук, създаващ ударна вълна, която нарушава спокойствието на водната молекула, но не я разпада. Според учените това означава, че е достигнат максимално силният звук, който е възможно да се разпространи във вода. Подобен звук, който е по-мощен от този при изстрелване на ракета, би бил фатален за живите същества.

Луната обикаля около Земята вече повече от 4,5 милиарда години и за това време земното притегляне е синхронизирало скоростта на въртене на Луната със земната орбита. В резултат Луната се завърта както около оста си, така и около Земята за 28 дни. Това означава, че винаги една и съща нейна страна гледа към Земята, а другата ѝ страна не можем да видим от нашата планета. В началото на 2019 г. китайски апарат, наречен на древната богиня на Луната – „Чанъе“, се приземи на далечната страна на Луната, където досега не бе стъпвал нито робот нито човек.

Новото изображение е изумително постижение на проекта „Event Horizon Telescope“ – сътрудничество на международно ниво между над 200 учени, които използват данни от обсерватории от цял свят – от Хавай до Южния полюс. Обединени заедно, те действат като телескоп с размер на Земята и успяват да съберат над един петабайт данни. През април 2017 г. всички се насочват към черната дупка, наречена М87. Тя се намира на разстояние от 26 хиляди светлинни години от Земята, а масата ѝ е най-малко колкото 6,5 милиарда слънчеви маси. Наподобява кръгла тъмна дупка около която има ярък огнен пръстен. Последният представлява много нагорещен газ, който пада в дупката, защото дори светлината не може да устои на гравитационната сила по ръба. За да получат изображението, учените в продължение на две години обработват данните, получени от цял свят.