10-те най-ценни български съкровища
10. Ръкопис-белова на „История славянобългарска“

Беловата на „История славянобългарска“, написана от самия Паисий Хилендарски, се съхранява в Националния исторически музей, а черновата се намира в Зографския манастир в Атон.
9. Реликварий от дърво с частици от честния кръст, открит в Плиска

Реликварият е кутийка, в която се съхранява частица от кръста, на който е разпънат Исус Христос. На предната страна на кутията е представена сцената „Успение на Пресвета Богородица“, а на капака са изобразени четирима светци в цял ръст – св. Дионисий, св. Йоан Златоуст, св. Панталеймон, св. Андрей Първозвани. Експонатът може да бъде видян в Националния исторически музей.
8. Многостранна икона на Св. Йоан Предтеча от XIV-XV в., Серес

Съхранява се в Националния исторически музей.
7. Икона на св. Йоан Богослов и св. Богородица от Погановския манастир

Иконата е от втората половина на XIV в. и се съхранява в криптата на Националната галерия.
6. Пръстенът на цар Калоян

Пръстенът е отлят от масивно злато и тежи 61 гр. Този пръстен предизвиква един от най-разгорещените спорове в българските научни среди – дали действително е бил на цар Калоян или на неизвестен търновски велможа. Намира се в Националния исторически музей.
5. Преславско съкровище

Открито е случайно през 1978 г. край Преслав в местността Кастана и датира към X в. Съкровището е едно от най-големите – съдържа над 120 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. Изложено е в Археологическия музей в Преслав.
4. Икона на св. Теодор Стратилат

Керамичната икона, чието изображение напомня много на византийските иконописни образи на св. Теодор Стратилат. Намерена е в началото на XX век при разкопки около Патлейнския манастир, на 2 km от Велики Преслав. Изработена е през Х век от отделни квадратни керамични плочки със страна 12 см. Това е най-старата българска икона. Днес тя се намира в Националния археологически музей в гр. София.
3. Вълчитрънско съкровище

Вълчитрънското съкровище е намерено през 1924 г. край с. Вълчитрън, област Плевен и е най-голямото тракийско златно съкровище, открито на територията на България. Състои се от 13 съда изработени от сплав от злато, сребро, мед и желязо с общо тегло от 4,5 кг. Датирано е към края на бронзовата епоха – XVI-XII век пр.н.е. Съхранява се в Националния археологически музей.
2. Варненско халколитно съкровище

Открито е в началото на 70-те години на XX век в древен некропол от края на халколитната епоха. На площ от 7500 кв. м. са намерени 297 гроба, от които са извадени повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Оказва се най-голямата група златни предмети, откривана до този момент в света. Друг интересен факт е, че съкровището е най-старото и най-чисто злато, изработено от човешка ръка. Варненският халколитен некропол е обявен за сензацията на XX век, а българските земи – за люлка на човешката цивилизация.
1. Панагюрско съкровище

Намерено е през 1949 г. на два километра южно от Панагюрище. Датирано е към края на IV, началото III в. пр. Хр. Представлява изключително красив златен сервиз от 9 съда с общо тегло над 6 кг, с много богата украса и орнаментика, използван за пиршества или за религиозни ритуали, свързани с тракийската митология.