10-те най-страхотни импровизации в киното

Обикновено фабулата на един филм е зададена още в сценария. Историята минава през ръцете на продуценти, режисьори и други изпълнителни лица, за да бъде сигурно, че всички са единодушни относно текста. Понякога обаче в хода на самите снимки се раждат съвсем спонтанно нови моменти. Често невинни импровизации на актьорите остават в историята на киното като особено забележителни. Може да става въпрос за фраза, случаен жест или дори за цял монолог. За да се получи добре една импровизация, е необходимо изпълнителите да разбират характера на ролите, които пресъздават.

Източник: 24 часа

Вижте 10 от най-запомнящите се изпълнения, които са се получили именно в резултат на импровизации:

1. „Сиянието“ (1980 г.)

В сцената Уенди Торанс (Шели Дювал) и нейният син Дани (Дани Лойд), се крият от побеснелия съпруг и баща Джак Торанс (Джак Никълсън) в хотелска баня. Един полуотворен прозорец позволява на сина да избяга навън, но майката остава в капан. Джак започва да удря по вратата с брадва. Докато Уенди крещи, Джак успява да направи дупка във вратата и си провира главата, казвайки: „Ето го и Джони!“. Изречението не присъства в сценария. Никълъс сам решава да изрече думите, които са популярна фраза от „Шоуто на Джони Карсън“. Чрез разпознаваемите за американската аудитория думи Никълъс прави не само културна референция, но постига и психопатичен ефект.

2. „Мълчанието на агнетата“ (1991 г.)

В сцената Д-р Ханибал Лектър (Антъни Хопкинс) разказва на ФБР агента Кларис Старлинг (Джоди Фостър) как веднъж изял черния дроб на местен преброител. Накрая Лектър започва да съска, което допълнително нагнетява атмосферата. Съскането всъщност е шега от страна на Антъни Хопкинс, която прави, за да уплаши колежката си Фостър по време на репетиция. Режисьорът Джонатан Дем решава скечът да остане, за да се постигне по-зловещ оттенък на сцената.

3. „Шофьор на такси“ (1976 г.)

В сцената шофьорът на такси Травис Бикъл (Робърт де Ниро) развива невротизъм и започва да говори на образа си в огледалото. Наред с това крои планове за убийството на виден политик. Гледайки отражението си, той повтаря няколко пъти „На мен ли говориш?“, след което изважда пистолет. Де Ниро импровизира изцяло сцената. В сценария единственото записано нещо е: “ Травис говори на себе си в огледалото“. Актьорът решава да доразвие идеята за влошаващото се ментално състояние на героя и така се ражда една от най-разпознаваемите филмови фрази.

4. „Спасяването на редник Райън“ (1998 г.)

В сцената, докато очакват нападение от германска страна, редник Райън (Мат Деймън) и капитан Милър (Том Ханкс), си разказват лични истории от миналото. Райън споделя смешна случка, в която брат му е хванат да се натиска с момиче в обор. Този спомен се превръща в момент на удоволствие за кикотещия се Райън насред потискащата реалност на войната. Монологът на Деймън е напълно импровизиран. Макар че актьорът не впечатлява с цялостното си присъствие във филма, той успява да направи тази една сцена запомняща се.

5. „Добрият Уил Хънтинг“ (1997 г.)

В сцената даровитият младеж Уил Хънтинг (Мат Деймън) присъства на терапия, когато терапевтът Шон Магуаъйр (Робин Уилямс) решава да му разкаже нещо лично, с което да го предразположи. Следва смешна история за жената на Шон и нейните проблеми с газовете. Тя кара Хънтинг да се превива от смях. Историята е измислена от Уилямс в промеждутъка между заснемането на сцените. Смехът на Деймън е съвсем искрен. Нещо повече – при по-обстоен оглед може да се забележи, че в този момент камерата се тресе леко. Причината вероятно е, че и на човека зад камерата му е смешно.

6. „От глупав по-глупав“ (1994 г.)

В сцената Лойд Кристмас (Джим Кери) и Хари Дън (Джеф Дейниълс) качват на автостоп наемния убиец Джо Менталино (Майк Стар), който цели да елиминира точно тях.  Менталино обаче не знае, че се вози с пълни идиоти. Убиецът е заставен да слуша брътвежите им. В един момент нервите му не издържат и изкрещява: „Достатъчно!“. Това кара Лойд и Хари да млъкнат за малко. Менталино си помисля, че най-накрая ще се наслади на спокойствие, но внезапно Лойд го пита дали иска да чуе най-изнервящия звук на света. Следва необуздано крещене в ухото на убиеца. Цялата сцена е измислена на момента. В сценария двамата малоумници трябвало да досаждат на наемния убиец с нелеп спор относно желирани бонбони. Но Кери и Дейниълс решават да наситят момента с още лудост.

7. „Глутница кучета“ (1992 г.)

В сцената г-н Блонд, познат още като Вик Вега (Майкъл Мадсън), е крадец, който измъчва полицай. Ченгето е с вързани ръце и лепенка на устата. Докато звучи песен по радиото, мъчителят започва да танцува. След това приближава служителя на реда и му отрязва ухото с бръснач. Вега държи ухото и му говори: „Ей, какво става тук? Чуваш ли ме?“ Режисьорът Куентин Тарантино не планира нищо за Мадсън след отрязването на ухото. Актьорът сам решава да каже нещо смешно, което впоследствие се превръща в култов момент от филма.

8. „Позабременяла“ (2007 г.)

В сцената, докато шофират, Бен Стоун (Сет Роджър) и Пийт (Пол Ръд) провеждат смешен разговор, придружен от детински закачки. След като Пийт казва: „Знеш ли как знам, че си гей?“, двамата започват да си подмятат репликата и да предлагат най-различни отговори от комедиен характер. Всъщност тази размяна на реплики е от по-ранно участие на двамата актьори във филма „40-годишният девственик“ (2005). Режисьорът Джуд Апатоу решава да остави двамата зевзеци да доразвият шегата в новата лента.

9. „Индиана Джоунс: Похитителите на изчезналия кивот“ (1981 г.)

В сцената след гонитба насред пазарите на Кайро Индиана Джоунс (Харисън Форд) се изправя пред воин с ятаган. Последният се опитва да внуши страх у героя, размахвайки по забележителен начин оръжието. След като наблюдава известно време наперения си опонент, Инди просто изважда пистолет и го застрелва. Първоначално сцената е замислена като двубой с ятаган и ласо. Актьорът с меча репетирал седмици наред, но Форд получава хранително отравяне и няма сили да си служи с ласото. Форд Пита режисьора Стивън Спилбърг дали не може просто да застреля досадника. Така се появява една от най-забавните екшън сцени в киното.

10. „Кръстникът“ (1972 г.)

В сцената докато мафиотският бос Питър Клеменца (Ричард Кастелано) се готви да убие Поли Гато (Джон Мартино), жена му му нарежда да купи каноли – сицилиански десерт. Вследствие на това ударът се осъществява по време на фестивал за каноли. След като бабаитите на Клеменца нокаутират Гато в една паркирала кола, мафиотът нарежда: „Оставете пистолета. Вземете канолите!“. В сценария Кастелано трябвало да каже само да оставят оръжието. Въпреки това на актьора му хрумнало да придаде хумористична нотка на сцената, свързвайки я концептуално със заръката на съпругата си.