10-те най-едри породи домашни котки

Наред с кучетата, едни от най-предпочитаните домашни любимци са котките. Те са изключително интелигентни, но и своенравни. Смята се, че са верни приятели на стопаните си, но са по-привързани към дома. Добри ловци са и могат да оказват благотворно влияние на различни неразположения при човека.
В тази класация са включени най-големите породи домашни котки с тегло надхвърлящо 6 килограма. Някои от тях са хибриди – дело на човешка намеса, други са резултат на хиляди години естествен подбор и еволюция.

10. Курилски Бобтейл

Курилският бобтейл е естествена порода. Родината му са Курилските острови и остров Сахалин в Русия, в края на XX-ти век пренесен в Европа. Характерни за породата са късата опашка, голямата глава и дългите и мощни крайници, които го правят един от най-добрите скачачи сред котките. Мъжките индивиди могат да достигнат тегло до 8 кг, а женските до около 4 – 6 кг. Много интелигентна и игрива котка. Лесно се обучава и обича да гони хвърлени предмети като кучетата. Може да изпълнява ролята на “котка пазач” и ако някой влезе без позволението на стопанина, напада. Има развит ловен инстинкт и не се страхува от водата.

9. Шартрьоз

Породата е създадена през 1558 г.от монасите в манастира Кувен дьо Шартрьоз в Западните Алпи. Получил се изключителен ловец на мишки и затова монасите продавали само кастрирани котки. Поради неправилна селекционна дейност тази порода често е бъркана с британската късокосместа котка. Днес породата е стандартизирана и нейните представителите са един от националните символи на Франция.
Шартрьозът е със средно дълго, мускулесто тяло, покрито с много гъста  едноцветна козина във всички нюанси на синьото. Очите са големи и кръгли с златист или меден цвят. Крайниците са къси с овални лапи. Мъжките екземпляри достигат маса 6-7 кг, а женските – 4-5 кг. Шартрьозът е с много спокоен нрав, нежен гигант, силно привързан към стопанина си.

8. Пикси боб

Породата е създадена в средата на 80-те години на миналия век в щата Вашингтон от Карол Ан Брюър. Тя си купува коте с къса опашка и полидактилия (повече пръсти от нормалното). По-късно спасява голям бездомен котарак без опашка. От получилото се котило тя нарича едно от котетата Пикси, което дало и името на новата порода.
Пикси бобът е парадокс – много прилича на бобтейлите, нo ДНК тестът показва, че нямат роднинска връзка. Външният му вид много напомня на рис. Той има масивно тяло, с големи крайници и къса опашка. Мъжките тежат между 7 и 10 кг, а женските между 3,5 и 5,5 кг. Често при породата се проявява полидактилия – всяка лапа може да има по 7 пръста.
Една от най-търпеливите котки с деца, много възприемчива, силно се привързва към стопаните си. Много обича водата и да се вози в кола, лесно се научава да върви на каишка.

7. Норвежка горска котка

Произхожда от опитомените диви котки, обитавали норвежките гори. В норвежката митология тези котки са теглили каляската на богинята на любовта и плодовитостта Фрея. Те били толкова големи, че най-могъщият скандинавски бог Тор не можел да ги вдигне от земята.
Норвежката горска котка има едро, но елегантно тяло и дълги крайници, като задните са малко по-дълги от предните. На края на ушите, подобно на рисовете, имат пискюлчета и дълга рунтава опашка. Козината им се състои от два пласта – първият е къси гъсти косъмчета, а вторият е твърди и блестящи косми, които са мазни и водонепроницаеми. Характерен белег на норвежката горска котка са дългите косми по бузите, които образуват бакенбарди във формата на триъгълник, и по задните крайници образуват т.нар. панталонки. Норвежката горска котка е доста голяма – мъжките екземпляри тежат около 10 кг, а женските около 6 кг.
Норвежките котки са много мили и игриви. Те са интелигентни, спокойни и по-бързо се адаптират към околната среда в сравнение с другите породи котки.

6. Турска Ван

Историята на тази порода датира от преди повече от 7000 години. Приема се, че произхожда от районите край езерото Ван в Източна Турция. Нейното развъждане започва в началото на втората половина на миналия век, когато две английски туристки – Лаура Лашингтон и Соня Холидей, си купуват две котки от тази порода по време на пътешествие из Турция и след провеждане на селекционна програма, породата е официално призната през 1971 г.
Най-необикновената и крайно нетипична черта, която отличава тази котка от останалите, е че не се страхува от водата, а напротив – обича да се къпе в нея, да игре, да плува и да лови риба.
Турската ванска котка е интелигентна, жизнена, много любопитна, лесно се обучава. Привързва се към даден член от семейството и обича да бъде обгрижвана. Мъжките екземпляри са с тегло от 6 до 9 кг, а женските 4,5-6 кг.

5. Сибирска котка

Родината на сибирската котка е Сибир, Русия. Породата се е появила по естествен път и по всяка вероятност произлиза от кръстоска между европейските породи котки и дивите котки в сибирските гори.
Тялото на сибирската котка е масивно и издължено – това е една от най-едрите породи домашни котки в света и излъчва сила и мощ. Крайниците са мускулести, а лапите големи и овални, като между пръстите излизат гъсти снопчета косми, предпазващи ги от измръзване. Главата е голяма, бузите са пълни и имат големи мустачки. Козината е много гъста, остра на пипане, с водооттласкващи свойства. Тя е най-дълга около шията, като образува своеобразна грива. Тази котка достига големи размери и тегло 6-15 кг за мъжките и 3,5-8 кг за женските екземпляри.

4. Британска късокосместа котка

Британската котка е най-старата порода котки в Англия, чийто произход води към Рим. Това е породата, известна с най-голямо цветово разнообразие – признати са 75 цветни варианта.
Тялото на британките е масивно и набито, с широки гърди и къси крайници, къса и дебела опашка. Козината им е мека и гъста. Теглото на мъжките е между 5-10 кг, а на женските варира 5-7 кг. Има спокоен, уравновесен характер, умна и чистоплътна, отстъпчива и толерантна, особено към деца. Могат да научат малки трикове.

3. Регдол

Регдолът е дългокосместа порода котки, с невероятно мека и копринена козина. Това е единствената порода, селекционирана по характер – тя е известна с понижения си тонус на нервната система, което се подразбира и от името на породата (англ. ragdoll –парцалена кукла).
На външен вид прилича на бирманките, но се различава от тях по по-масивното си тяло – мъжките достигат до 10 кг, а женските 7-8 кг. Дължината на тялото може да достигне до 1 м (от края на носа до края на опашката).
Котките от тази порода са изключително податливи на обучение, необичайно ласкави и игриви. Много добре живеят с други домашни любимци, но не умеят да се защитават – предпочитат да се скрият, въпреки че са доста едри.

2. Мейн Куун

Мейн Куун, познат също и като Американска дългокосместа котка, е най-голямата опитомена порода котки и има доста отличителен външен вид, както и много добри умения да ловува. Тази порода е една от най-старите естествени породи в Северна Америка и е официална котка на щата Мейн.
Достига големи размери, масивна и мускулеста е, с дебела дълга опашка. На външен вид наподобява малък рис. На възраст 5-6 години теглото на мъжкия може да достигне до около 15 кг, а на женската – 5-8 кг. Мейн кунът е много интелигентна, игрива и социална котка. Обича да играе във вода. Често срещана е полидактилията при тази порода.

1. Савана

Савана е порода американска домашна котка, хибрид между сервал и домашна котка. Това е не само най-голямата, но и най-скъпата порода котки. На тегло може да надвиши 20 кг и височина – 60 см. Главата е малка по отношение на тялото, дълга и мускулеста шия, големи, високо разположени уши, наследени от дивите предци, дълги крайници с малки лапи и дебела, пъстра козина, наподобяваща тази на сервала.
Много интелигентна котка, активна, общителна, любвеобвилна. Обича да скача и да играе във вода. Изключително предани към стопаните си, възможно е да бъдат приучени да се разхождат на каишка.