10-те най-брутални серийни убийци в българската история

14.05.2024 ulity

Бруталните истории за жестоки серийни убийци съществуват отдавна и не са рядкост. Каквото и определение от рода психопати, садисти, социопати, да се използва за тези създания, които ги извършват, няма да е грешно. За съжаление и България не прави изключение в тази тенденция и тук също има хора, чиито прояви предизвикват шок и ужас и са се превърнали в нарицателни за човешката жестокост.

Вижте най-жестоките серийни убийци в България:

Бранимир Делчев

убиецът в Студентски град

Годината е 1974, дните около Коледа, макар че е времето на комунистическия режим и тя не се празнува официално. В студентските общежития в столицата се събират студенти от страната и чужбина. 17-годишният ученик Бранимир Делчев е лудо влюбен в девойка, която не отговаря на неговите чувства и го отхвърля многократно. Вечерта на 25 декември младежът е на кино с приятели, където гледат „Кръстникът“. Вероятно вдъхновен от гангстерския филм и чувствайки се наранен от отказа на девойката, Бранимир се прибира вкъщи, взима пистолета на баща си с три кутии с общо 75 патрона, запасва един туристически нож в колана и се отправя към Студентски град да търси момичето. Ревността явно съвсем изкривява мислите на младежа и той се вживява в ролята на опитен шпионин – по пътя съвсем без смисъл няколко пъти сменя автобуси и трамваи, за да заличи следите си. Охраната в студентското общежитие си гледа задълженията през пръсти, защото Бранимир успява съвсем безпрепятствено да влезе в един от блоковете. Още на входа вади пистолета и отваряйки стая след стая, стреля на месо по всеки, който му попадне. Спира само за секунди, за да зареди следващия пълнител и продължава да търси мишени. При едно от презарежданията един от студентите се хвърля върху него в опит да го обезоръжи, но е хладнокръвно заклан в гърба. Порязан е и втори младеж, но все пак други студенти успяват да го съборят на земята. Скоро след това пристига милиция и Бранимир е арестуван. Присъдата за подобно деяние в онези времена е смърт, но тъй като момчето е син на виден партиен кадър, той е обявен за невменяем и изпратен за лечение в психиатричната клиника към затвора в Ловеч. По пътя обаче се инсценира бягство и Бранимир е убит. Носят се слухове, че лично Тодор Живков дава указания убиецът да не стигне до психиатрията. Жертвите са 6 – двама виетнамци, един младеж от Никарагуа, момче от Севлиево и младо семейство, което е очаквало дете. Ранени са 19 човека, 8 от които тежко. Поради цензурата в онези години, в пресата излиза само кратко съобщение за инцидент в общежитие в Студентски град, при който са пострадали студенти при среща с психично болен младеж.

Димитър Кънчев

тройният убиец от Гео Милев

На 2 март 1997 г. в кв. “Гео Милев” в дома им са открити мъртви оръжейникът Николай Кънчев, втората му съпруга Миглена и 4-годишният им син. Сигнал за зловещата находка в полицията подава големият син на Николай от първия му брак – Димитър, който твърди, че не е бил в дома си по време на убийството, а навън с приятели. Още на следващия ден обаче е задържан и почти веднага прави самопризнания. Мотивът за тройното убийство е конфликт за пари. Към онзи момент Димитър е на 18 години. Ученик е в техникума по електротехника, но не ходи на училище, а прекарва по-голяма част от времето си по ротативки. Заради това вечно му трябват пари, което става причина за поредния скандал с баща му, който го гони от дома. Димитър взима пистолет и стреля по баща си, застрелва и притичалата се на помощ мащеха. След като пълнителят свършва, взима нож и с него убива братчето си, за да не го издаде. Чувайки хриповете на възрастните, се връща при тях и ги доубива с ножа. След това излиза с приятели по заведения с покер машини. Прибирайки се, артистично инсценира пред целия вход ужаса си от зловещата находка. Делата по случая се проточват около 16 години. Съден е чрез куп инстанции и на няколко пъти е оправдан, преди да бъде окончателно осъден на 18 години затвор. По-късно през годините променя версията си и се обявява за невинен.

Димитър Харакчиев

Най-безумният сериен убиец в Южна България – Димитър Харакчиев от Харманли потриса с жестокостта, с която убива напълно непознати и невинни хора. Според психолога, който контактува с него, „Харакчиев е човек, който убива и изпитва особено удоволствие от това. Доста време преди да убие, той изживява удоволствието, докато си представя как ще постъпи с жертвата. След като убие, повече от месец живее с насладата от стореното“. Преди да попадне за пръв път в затвора, той има дребен бизнес, покрай който задлъжнява и започва да се занимава с кражби и измами. Зад решетките получава добро „образование“ и след като излиза, започва бизнес като краде микробуси и ги продава на части. Жертви стават четирима шофьори на микробуси. Двама от тях са убити по особено жесток начин, а другите двама оцеляват като по чудо. По време на делото на роднините на убитите им прилошава когато чуват подробностите от самопризнанията на убиеца. През 1998 г. Харакчиев е осъден от Хасковския окръжен съд на доживотен затвор без право на помилване. Присъдата е потвърдена и от по-горните инстанции и оттогава жестокият убиец е в Старозагорския затвор. Там той започва да се занимава, както казват съкилийниците му, с „писателска дейност“ – денонощно пише жалби до всички възможни инстанции, като иска всичко и от всички. Подробно обяснява, че изживява „тревожност, страх, постравматичен стрес и особено големи душевни страдания“, защото отказват да му доставят в килията трюфели, с които той е обещал да черпи съкилийниците си веднъж в годината. В друга жалба се оплаква от липса на видео в килията. Даже успява да наеме двама адвокати, които да заведат дело в Страсбург против „унизителните битови условия“, при които изтърпява наказанието си. Успява да постигне своето и държавата е осъдена да му изплати 4000 евро обезщетение. На Народното събрание пък са дадени препоръки да предприеме мерки за отмяна на доживотните присъди без право на замяна и да промени условията за тежко осъдените престъпници.

Жоро Павето

българският Джак Изкормвача

Жоро Павето е, може би, един от най-известните злодеятели, превърнал се в градска легенда за София. През 1968 г. в столицата са извършени 6 убийства със сравнително еднакъв профил. Жени са нападани в ранните утринни часове и след като са ударени по главата с паве, увито в кърпа, биват изнасилени. Градът изпада в ужас и вечер улиците опустяват. Митичният убиец и изнасилвач на жени, наречен „българският Джак Изкормвача“ вилнее, а полицията не успява да го спре дълго време. През 1968 г. е заловен и обвинен за престъпленията глухонемият Милчо Миланов от село Ракита. Осъден е на 20 години затвор. Престъпленията спират, но въпреки това хората смятат, че Милчо е използван като „жертвено агне“. Не след дълго се появява имитатор на тези престъпления, който е още по-жесток – оставя след себе си 10 изнасилвания и едно двойно убийство. За разлика от случая с Милчо Миланов обаче, съмнения за самоличността му няма. Арестуваният се казва Георги Йорданов и през 1975 г. е осъден на смърт чрез разстрел.

Здравко Рибаров

Кумаришкото чудовище

Здравко Рибаров получава прякора си Кумаришкото чудовище от името на софийското село Кумарица, в което той успява за няколко часа да отнеме живота на девет човека. Това се случва на 8 ноември 1931 г. Здравко се запива в местната кръчма и влиза в спор по стари проблеми със седящите на съседната маса Лозе Лазаров и Стоимен Манолов. В яда си той мята вилица на пода и това поражда счепкване, заради което е изхвърлен от заведението. С пияната си глава Здравко отива вкъщи, взима нож и пистолет, връща се и с ножа намушква двамата си опонента пред очите на съселяни. Единственият куражлия, който дръзва да спре злодея, е дядо Коста Денков. Той хваща Здравко за ръката, но бива застрелян с пистолета. Убиецът вижда, че двамата заклани още мърдат и ги доубива с два изстрела. Други двама мъже в опита си да го спрат са порязани, а Здравко изтичва до вкъщи и се въоръжава и с брадва. На излизане съсича смъртоносно случайно минаващия Малинко Николов, след което се спуска към снаха си Марта. Ужасената жена бяга с петгодишно внуче на ръце, но брадварят я настига… Първо убива нея, после съсича и детето. Следващите жертви са сестрите Вера и Стефана. Тъкмо започва да ги коли, се появява брат им Младен, който грабва една вила и погва убиеца. Двама стражари от Куриловския участък наблюдават всичко, но не смеят да се намесят. Здравко се измъква и побягва към София. Часове по-късно е обявен за издирване. Портретът и описанието му са разлепени навсякъде. Седмица по-късно, на 13 ноември, Здравко е разпознат от хлапе на Женския пазар. Заловен е и осъден на смърт. Увисва на бесилото на 27 ноември 1934 г.

Иван Серафимов-Сладкото

и Людвиг Толумов

Този престъпен тандем е от пловдивското село Дуванлии и вилнее в периода около 2000 година. Познават се от малки, но се събират заедно след като се засичат в затвора по други присъди. На 13 май 2000 г. 19-годишната Руждие Зекирия от село Православен и 20-годишният Севгин Мюмюнов от Воден се връщат от дискотека. Спират колата край село Бяла река, за да се целуват. Там са нападнати от Людовик Толумов и Иван Серафимов. Мъжете пребиват Севгин, който се опитва да защити приятелката си, а след това го застрелват с два изстрела – в главата и кръста. След това откарват Руждие до близкия параклис „Свети Илия“, където редувайки се я изнасилват. Впоследствие я пребиват, намушкват 8 пъти с нож в шията и гърдите и оставят с надеждата, че ще умре. Момичето обаче оцелява по чудо, пълзи с последни сили няколко часа до пътя, където случайно е открита от полицай от Първомай. Разказва подробно всичко и дава пълно описание на двамата убийци. Докато криминалистите ги издирват, Толумов и Сладкото нападат микробус в прохода Троян-Кърнаре. Ограбват пътниците, взимат буса и по-късно го зарязват. Жертва на жестоките бандити става и таксиметрова водачка, която е пребита и ограбена. На 17 юни двамата нападат софийски мерцедес на магистрала „Тракия“. Три седмици по-късно заплашват мъж и жена в спрял Москвич край хисарското село Михилци – стрелят по колата и карат шофьора да легне по очи на земята. Той обаче побягва към близката бензиностанция, за да се спаси и да потърси помощ. Иван Сладкото сяда в автомобила при жената и я кара да се съблече. В края на юни около Беклемето Толумов и Сладкото спират колата на двама немски туристи и ги нападат. Убиват мъжа – Кристиян Херлем, и го хвърлят в пропастта, а жената – Хайди Коломб, отвеждат на друго място, изнасилват я и я бутат в дере. Черепът ѝ е открит в една урва, а части от тялото – пръснати в околността, вероятно от горски животни. На 15 юли, докато пътуват с откраднатия от германците автомобил към Хисаря, Толумов и Серафимов се скарват. Людовик вади оръжие и застрелва Сладкото. Хвърля трупа му в крайпътна канавка, залива колата с бензин и я запалва. Трупът на Сладкото е открит няколко дни по-късно край Царимир. Полицията разкрива и съучастника му – Людовик. Доказателствата сочат, че Иван Серафимов-Сладкото е основният извършител на престъпленията, но Людовик също участва в изнасилванията. Сладкото е заподозрян като вероятен извършител и на още едно убийство – това на Елена Филипова, извършено на пловдивския булевард „Марица“ през 1996 г. На 8 юли 2003 г. Окръжният съд в Пловдив произнася доживотна присъда за Людовик Толумов. Наказанието си той излежава в Пловдивския затвор при специален режим. Там Толумов пише книга със заглавие „Хроника на една доживотна присъда“. Успява да осъди управата на затвора заради лошите условия, в които живее.

Михаил Лещарски

Пещерният човек

Михаил Лещарски, колкото и плашещо да звучи, е наш съвременник. Получава прозвището си Пещерния човек, след като бяга от полицията и дълго време живее в пещерите на Врачанския балкан, хранейки се с каквото намери, та дори и с прилепи. Прекарва в затвора десетки години, а в „черната“ му биография присъстват редица престъпления – стотици кражби, грабежи, четири убийства и дори изнасилване на собствената му майка. Убийствата, които извършва, са много жестоки. Първото от тях е през далечната 1999 г., когато пиян той пребива до смърт жена и дори не помни дали я е изнасилил. По-късно негови жертви стават двама старци – полуслепият 82-годишен Йордан Цолов от село Царевец и 75-годишният Владимир Тошовски от с. Горна Кремена. Най-шокиращо е убийството на 59-годишната Елена Томова от софийското село Владо Тричков през 2009 г. След като тя го намира в къщата си, от добрина му дава храна и подслон. За благодарност той я изнасилва и убива, след което отрязва лявата ѝ гърда и прорязва с нож кръст на челото ѝ. Когато я намират, до главата ѝ има брошурка с религиозна тематика. Пред психолози Лещарски обяснява, че жената го е вбесила с това, че му е говорила за Господ. Самия себе си той нарича „дете на дявола“. При разговор с психолог Лещарски споменава за множество други убийства, които е извършил, но остават неразкрити или не ги свързват с него. Твърди, че няма съвест и угризения за нито едно от деянията си и спи спокойно. Получава две доживотни присъди.

Недялко Димитров – Момата

българският Чикатило

Недялко Димитров Момата е поредният от най-страховитите престъпници у нас. Не случайно го наричат българския Чикатило или Сеячът на смърт. В досието му са записани редица убийства, кражби, грабежи. Роден е през февруари 1966 г. от самотна майка, шивачка, бащата е неизвестен. Първият му опит да отнеме живот е едва на 15-годишна възраст, после наръгва полицай, убива на два пъти семейни двойки. В смразяващата си кариера на рецидивист Момата е с доказани пет разстрела, извършени в периода от 7 август до 1 декември 2008 г. Злодеянията на Момата започват да се разплитат, след като след поредното си излизане от затвора разстрелва семейството Бейтула и Неврие Махмуд заради дълг. Заловен е бързо и при разследването става ясно, че той е виновен и за други, неразкрити до този момент убийства – това на Манол Хаджиев-Индианеца, Златко Калайджиев, Баньо Банев. Осъден е за 5 убийства и получава 3 доживотни присъди, след като има 12 присъди преди това. По време на престоя си в затвора Момата разкрива куп други, извършени от него, престъпления. Смята се, че е виновен за смъртта на поне 15 души. В ТВ интервю Недялко Димитров разказва хладнокръвно за деянията си, не съжалява за тях, даже изпитва гордост. Смята извършването на убийство за върховен акт на лична реализация. Една от смразяващите реплики на убиеца пред медиите е „Какво толкова. Ако се изцапаш с много кръв, миеш се като на автомивка“. Мечтата му е да осъди България в Страсбург, или както самият той заявява: „Ако бях извършил трите убийства, за които съм осъден, в Гърция или Испания, щях да получа 15 години, а тук бе проявена дискриминация“.

Сократ Алберт Киршвенг

убиецът с теслата

Сократ Алберт Киршвенг, наричан „убиецът с теслата“, действа в началото на XX век. Смятан е за първия български сериен убиец. Визията на човека съвсем не предполага, че е способен на деянията, които сътворява. Сократ е нисък 55-годишен мъж, с лек недъг в рамото. Той е чаровен и усмихнат, излъчва доброта, която очевидно е причина да бъде харесван от жените. Сократ се жени три пъти и когато съпругата му омръзне, той отнема живота ѝ. Така той убива първите си две жени, а третата не успява. Заловен е и осъден. Лежи 17 години в затвора, където работи като дърводелец, за да издържа двете си деца. Именно заради тях е помилван и освободен. Веднага след освобождаването отива при леля си да иска пари, но тъй като тя няма такива, той я убива. Убива и нейния 85-годишен съпруг, открадвайки златния му часовник. Бързо разкриват двойното убийство и този път Сократ е заловен и осъден на смърт чрез обесване. Последното му желание е да бъде погребан като християнин и децата му да не узнаят, че е убил майка им.

Станислав Бакърджиев

Сава Канибала

През 2015 г. се случва най-отвратителното и шокиращо убийство, което трудно може да си представи нормален човек. Негов извършител е 27-годишният Станислав Бакърджиев. Към онзи момент той живее в Гърция, заедно с приятелката си Димитрина Борисова и 4-годишната им дъщеричка Ани. По неофициална информация двамата са наркозависими от Габровско – майката се занимава с проституция, а бащата ѝ е сводник. При тях временно, докато се установи в страната, отсяда приятелят им Назиф, който всъщност впоследствие разкрива пред полицията случилото се и става главен свидетел по делото. Димитрина заминава за Германия при любовника си, а бащата остава да се грижи за детето. По неясни причини, вероятно от ревност, Сава убива дъщеричката си, разчленява и сварява телцето ѝ и го изяжда. Малко след това я обявява за изчезнала, а майката се връща в Гърция. Цяла Атина се включва в търсене на изчезналото дете и изразява съчувствие на родителите. През това време Назиф, потресен от информацията за извършеното деяние, която самият баща му разказва докато е под въздействието на дрога, се връща в България. Не след дълго той не издържа психически и разказва всичко на полицията. Вечерта преди да арестуват родителите, те се забавляват в бар. При ареста на Станислав гръцките служители на реда му задават въпроса: „Вие въобще осъзнавате ли какво сте извършили, разбирате ли какво казвате“, той отвръща: „Всичко, което искам е сладко фрапе, хляб и дозата ми и ще бъда добре“. Станислав е осъден на доживотен затвор. По време на целия процес се държи хладнокръвно, без да показва съжаление или разкаяние. Твърди, че не той, а Назиф е извършителят на злодеянието. Димитрина е осъдена за престъпна небрежност и укриване на информация.