10 от най-страшните животни, живели заедно с човека

Земята е на около 4 600 000 000 години, а първите хора са се появили едва преди около 200 000 години – така че Homo sapiens е сравнително млад вид на нашата планета. На предците ни се е налагало да оцеляват сред животни, всяващи истински ужас.
Вижте 10 от най-страховитите съжители на първобитния човек:

Колумбийски мамут (Mammuthus columbi)

Колумбийски мамут
Колумбийският мамут е един от най-едрите мамути, съществували някога на Земята. Той има родствена връзка с доста по-разпространения вид вълнест мамут. Негови останки са откривани в Северна Америка – от Мексико до Канада, докато кости от вълнест мамут са намирани в Северна Азия, Русия и Канада. Основната разлика между двата вида се състои в това, че при колумбийския мамут практически почти липсва козина, което го доближава много до съвременния слон. Освен това бивните му са значително по-големи от тези на вълнестия. Височината на колумбийския мамут е приблизително 3-4 метра, а теглото му – 0т 5 до 10 тона. Той притежава най-големите бивни от всички видиве слонове – дълги около 3,5 м, закръглени, невероятно здрави. Използва ги в битките с всички врагове, включително и с човека.

Гигантски ленивец (Megatherium americanum)

Гигантски ленивец
В днешно време ленивецът е едно от най-миловидните същества на света, но неговите древни родственици съвсем не са били толкова очарователни. Известни са няколко вида гигантски ленивци. Тези, които са обитавали земите на Северна Америка, са имали размерите на носорог и вероятно често месото им е присъствало на трапезата на древния човек. Най-едрите представители на ленивците – мегатериумите, са населявали Южна Африка и са били с размерите на слон – около 6 м дължина от главата до опашката и тегло 4 тона. Имали са остри зъби и дълги нокти и са изглеждали доста страховито, въпреки, че са се хранили с растения. Последните видове гигантски ленивци са живели на Карибските острови преди около 4 200 години.

Гигантопитек (Gigantopithecus)

Гигантопитек
Гигантопитекът е най-едрият примат, живял някога на земята. Той е роднина на орангутана и напълно е заслужил името си – с височина от 3 метра и тегло около 500 кг, това същество е било огромно даже за праисторическия свят. Големите размери в този период са били предимство, тъй като правят притежателите им по-малко уязвими от хищници и помагат лесно да преодоляват големи разстояния. Интересен факт е, че гигантопитекът удивително много наподобява образа на йети. Единствената разлика е, че той е изчезнал преди 100 000 години. Обитавал е земите на днешен Южен Китай в продължение на 6-9 000 000 години. В началото на последния ледников период, с промяната на климата, храната за него е станала недостатъчна и размерът вече се превърнал в пречка.

Пещерна хиена (Crocuta crocuta spelaea)

Пещерна хиена
Пещерната хиена има височина при холката около 1 м и тегло 80-100 кг. Според изследователите на костни останки от това същество, тя е била способна да повали 5-годишен мастодонт с тегло около тон. Пещерните хиени са живели на стада, понякога достигащи до 30 екземпляра. Това им е давало преимущества при лов – заедно те могли да съборят и 9-годишен мастодонт, тежащ 9 тона. Тогавашният човек едва ли е търсел среща със стадо гладни хиени. Популацията на пещерните хиени започва да намалява преди около 20 000 години и окончателно изчезва преди 11-13 000 години. Смята се, че една от причините за това е конкуренцията за пещерно пространство между човека и пещерните хиени по време на последния ледников период.

Смилодон (Smilodon fatalis)

Смилодон
Смилодонът е изчезнал вид саблезъба котка, която въпреки стереотипите, има малко общо със саблезъбите тигри. За първи път саблезъбите тигри се появяват преди 42 000 000 години. Имало е много видове, но повечето са измрели още преди появата на човека. Въпреки всичко, поне два вида саблезъби котки са живели едновременно с първобитния човек. Били са с размерите на съвременния африкански лъв и тегло колкото амурски тигър. Смилодонът е бил изключително силно същество – можел е да нападне мамут. Използвал е специфична тактика – причаквал тихомълком плячката, незабелязано се промъквал до нея, след което стремително атакувал. Въпреки внушителните зъби, захапката на смилодона не е от най-силните сред котките – при съвременния лъв тя е 3 пъти по-силна. Затова пък е можел да отваря своята паст на повече от 120°, което е два пъти повече възможностите на съвременния лъв.

Свиреп вълк (Canis dirus)

Свиреп вълк
„Свиреп“ не е просто епитет, прикрепян към това същество. Това е действителното название на вид вълци, живели в Северна Америка. Свирепите вълци са се появили преди около 250 000 години. Те приличат много на съвременния вълк, но са значително по-издръжливи. Дължината им е около 1,5 м, а теглото – около 90 кг. Силата на захапката е с около 30 % по-силна от тази на съвременния вълк. Основната им храна са били конете. Както и много други хищници, свирепият вълк измира преди 10 000 години по време на последния ледников период.

Американски пещерен лъв (Panthera leo atrox)

PantheraLeoAtrox1
Американският пещерен лъв по-скоро прилича на пантера и се заселва на територията на Северна Америка преди около 330 000 години. Това е най-голямата от всички известни диви котки в историята. Средното тегло на американския лъв е било около 350 кг. Той притежавал невероятна сила и с лекота повалял зубър. Така че първобитните хора едва ли са били много щастливи при среща с него. Както и повечето от досега споменатите зверове, и американският лъв изчезва през последния ледников период.

Мегалания (Varanus priscus)

Мегалания
Мегаланията е най-едрият, известен на науката гущер, живял на територията на Австралия и започнал да изчезва преди около 50 000 години, т.е. когато човекът започнал да се заселва на континента. Размерите на мегаланията са предмет на научни спорове, тъй като няма открит цял скелет от това същество. Според едни учени тя е достигала 7 м, а според други – средната ѝ дължина е била 3,5 м, а теглото – около 600 кг. Но всъщност размерът не е толкова важен, тъй като магаланията е била отровна. Ако жертвата ѝ не умре от кръвозагуба, то тя умира от отровата – т.е. така или иначе жив никой не се е измъквал, ако тя го е набелязала за плячка.

Късомуцунеста мечка (Arctodus simus)

Късомуцунеста мечка
Късомуцунестата мечка е един от видовете мечки, с които се сблъсква първобитният човек. Този древен вид е висок около 1,5 м при холката, но изправен на задните си крака достига 4 м. Освен това, благодарение на дългите си крайници, тази мечка развива скорост от 64 км/ч, което означава, че световният рекордьор Хюсеин Болт, чийто рекорд е 45 км/ч, без особени усилия от нейна страна би станал плячка. Гигантската късомуцунеста мечка е едно от най-едрите месоядни животни, населявали Северна Америка. Появява се преди 800 000 години и изчезва като вид преди 11 600 години.

Куинкана (Quinkana)

Куинкана
Куинканите са сухоземни крокодили и са се появили на Земята  на територията на Австралия доста отдавна – преди около 1 600 000 години. Гигантските предци на крокодилите са достигали 7 м дължина, но за разлика от съвременните видове са ловували на сушата. Много полезни в преследването са им били дългите крака и острите зъби. Днес крокодилите използват зъбите си основно, за да захапят жертвата, да я завлекат под вода и да я удавят. Зъбите на сухозмемните куинкани са служели главно за умъртвяване – забивали са се в жертвата и буквално са я разрязвали. Куинканите изчезват преди около 50 000 години, съжителствувайки с първобитния човек приблизително около 10 000 години.