10 от най-нелепите смъртни случая в историята

Чували сме за всякакви смъртни случаи – кой от кой по-учудващ понякога. Има обаче такива, обстоятелствата около които ги правят пословични и направо легендарни.

1. Да се удавиш в алкохол

Два запомнящи се случая има на тази тема. През 1814 г. в Лондон се случва авария в една от най-големите пивоварни – „Meux’s Brewing Company“. Една от гигантските цистерни с бира пада, предизвиква ефекта на доминото и повлича след себе си и останалите. В резултат за минути около 1 500 000 литра бира се озовават на улицата. Течността наводнява всичко наоколо, унищожава две къщи и отнема 7 човешки живота. Другият случай на смърт в алкохол е този с херцог Джордж Плантагенет, брат на крал Едуард IV. След неколкократни опити да вземе властта от брат си, след Войната на розите е осъден на смърт и хвърлен в тъмница. Тъй като е страстен любител на алкохола, Джордж пожелава смъртната му присъда да бъде изпълнена като бъде удавен в бъчва с малцово вино. След като „екзекуцията“ е изпълнена, трупът е изпратен у дома в друго буре, пълно с концентрат.

2. Да умреш от преяждане

Свикнали сме, че монарсите по света умират в битка, убиват ги или пък от здравословни проблеми и стрес. Шведският крал Адолф Фредерик пък умира от преяждане. Тъй като е възкачен на трона по роднинска връзка и политически съображения, а не по заслуги или наследство, той оставя управлението на страната на парламента, а сам се съсредоточава върху светския живот – организира събития, балове, вечери. Вечерта преди 40-дневните пости, по национална традиция, Фредерик организира голяма вечеря. Той е известен като голям чревоугодник, но въпреки това успява да смае гостите си с количествата храна, които успява да погълне – цял омар, хайвер, кисело зеле, херинга и шампанско… За десерт си поръчва 14 порции от любимия десерт семла – вид сладка питка, потопена в топло прясно мляко. Естествено, получава хранително натравяне и няколко часа по-късно умира. Става известен като „кралят, който се угои до смърт”.

3. Да умреш от смях

Словосъчетанието „да умреш от смях” звучи банално, като слоган за реклама, но е нещо, което наистина може да се случи. Именно това е сполетяло древногръцкия философ Хризип, привърженик на стоицизма. Той умира през 206 г. пр. Хр., след като се напива, напива и магарето си с вино, а после започва да го наблюдава как се опитва да яде смокини. На пияния философ това му се вижда толкова забавно, че не успява да спре смеха си и умира…

4. Иронична смърт

Гари Хой – адвокат от Торонто, имал навика да демонстрира здравината на стъклата на прозорците в офис сградата „Toronto-Dominion Centre“, в която се намира кантората му. За целта той се засилва и се блъска в него. Тези каскади се оказват успешни… почти всеки път. Един ден, при подобна демонстрация, стъклото поддава и Хой пада от 24 етаж. Интересното е, че всъщност стъклото не се счупва (поне докато не се удря в земята заедно с Гари) – то просто се измъква от рамката си. Така че, на практика, Хой се оказва прав.

5. Лунна река

Ли Бай е смятан за най-великия китайски поет на всички времена. Живее във времената, когато династията Танг достига своя зенит. Произхожда от богато семейство и това му позволява да пътува много. Известен е с екстравагантно въображение и поразителна таоистка образност в поезията си, както и с голямата си любов към алкохола.
Смъртта на Ли Бай се превръща в забавна легенда – той се дави в река Яндзъ, падайки от своята лодка, докато пиянски се е опитва да прегърне отражението на луната във водата.

6. Магии във футбола

През 1998 г. футболен мач между две провинции на Конго е прекъснат от светкавица, която пада на терена. Интересното идва оттам, че тя убива 11 футболисти, но само от единия отбор. Играчи от другия отбор получават леки изгаряния, но като цяло са невредими. Тръгват слухове, че преди началото на мача единият отбор е ползвал услугите на шаман. Дали всичко се е случило точно така, не е ясно, но статия в официален ежедневник на Демократична република Конго го твърди. Твърде възможно е журналистите да са поукрасили нещата, търсейки сензация.

7. Мистериозна смърт в планината

През 1959 г. десет опитни планинари тръгват на поход в северната част на Урал. Всички те са на възраст около 20-24 г., само един от тях е на 38. Целта им е да достигнат на ски връх Отортен по маршрут, който в този сезон е оценен на трета категория, т.е. с най-висока трудност. Един от групата е принуден да се върне по здравословни причини. Останалите девет продължават похода и никога не се завръщат. По принцип гибелта на планинари не е нещо нечувано. Много особени са обаче обстоятелствата около смъртта на тази група. След като закъсняват няколко дни с прибирането, започва издирване на младежите. Това, което откриват е меко казано озадачаващо. Палатката на последния лагер е разкъсана, но отвътре и почти затрупана със сняг. Наоколо са открити следи от боси крака, при това температурите по това време са между -20 и -30 градуса. Първите две тела, облечени само с бельо, са намерени под голямо дърво на километър и половина от лагера. На самото дърво клоните са изпочупени до 5 метра височина, което говори, че някой се е катерил до там. Още три тела са намерени на различни места между голямото дърво и лагера. Според проведените разследвания те са умрели, докато се опитват да се върнат в лагера. Единият труп е с тежки фрактури на главата. Останалите четири членове на групата са открити след повече от два месеца на около 75 м от дървото, затрупани под 4 м сняг. По телата на всички тях на пръв поглед липсват каквито и да било следи от травми. За сметка на това всички са с много тежки фрактури на гръдния кош, причинени от сила, сравнима с удар от автомобил. Освен това езикът на едната жена липсва. Разследването приключва със заключението, че жертвите са умрели от „непреодолими природни сили“, което звучи по-скоро като „нямаме ни най-малка представа какво по дяволите се е случило там горе”.

8. Распутин

Распутин е легендарна и една от най-скандалните личности на руската монархия – мистериозен монах и лечител, едновременно боготворен и яростно ненавиждан. Наричан е „светият дявол“. Чрез ловки интриги той спечелва благоразположението на кръгове в императорския руски двор и придобива огромно политическо и религиозно влияние, успявайки да се намеси във вътрешните дела на Руската православна църква. Става неудобен и притеснявайки се за лошото влияние на Распутин над царица Александра, членовете на фамилията Романови планират да го премахнат. Оказва се обаче, че той е доста труден за убиване.
Поканен е на гости в императорския дворец, където е настанен на маса, отрупана с вино и сладкиши, подправени с цианкалий. Той хапва обилно, но изумлението на очакващите смъртта му е огромно, тъй като остава съвсем жив. Стрелят по него, но два пъти не улучват. Трети куршум го поваля. Оставят го да издъхне в трапезарията, но след време го намират отново жив. Застрелват го отново и го пребиват с гумени бухалки. Връзват го, увиват го в чаршаф и го хвърлят в реката. Няколко дни по-късно тялото му изплува и когато го откриват, установяват, че преди да умре окончателно, е успял да измъкне едната си ръка от възела на въжето. Погребват го, но след време изравят тялото и го изгарят. За всеки случай…

9. Убедително доказателство

През 1871 г. в Охайо мъж е прострелян и убит по време на бой в бар. Адвокатът на ответника твърди, че жертвата, всъщност, се е самозастрелял, докато се опитва да извади пистолета си, защото е бил на колене и е притиснал неволно спусъка. За да докаже теорията си, той прави нагледно демонстрация пред съдебния състав – грабва пистолет, мислейки, че не е зареден и се застрелва… точно по начина, който описва в защитата на своята теза. Така адвокатът Клемент Валандигам потвърждава теорията си, а обвиняемият Томас МакГеън е освободен.

10. Хари Худини

След като оцелява безброй пъти в невъзможни ситуации, Худини е убит с удар в стомаха от боксьор аматьор. Преди едно от представленията си в Мичиган през 1926 г., известният илюзионист страда от треска и висока температура. В съблекалнята идва едно момче, което е боксьор-аматьор. Той пита Худини дали е вярно твърдението, че може да „оцелее от всякакъв удар в корема“. След като илюзионистът потвърждава, младият мъж го удря четири пъти в корема, без да му даде време да се подготви. Худини продължава изпълнението си въпреки оплакванията от стомашни спазми и високата температура. В края на краищата прекратява последния си спектакъл и веднага след пускането на завесите се срива на сцената. Скоро след това умира от перитонит, предизвикан от разкъсването на апендикса, настъпило в резултат на споменатите удари.