10 от най-зловещите места на Земята

Аокигахара е гора, намираща се в подножието на планината Фуджи. Тя със сигурност има най-лошата слава в Япония. Тук от 1950 г. насам са се самоубили над 500 човека. Тук вместо табели от рода „Не замърсявайте!“, властите са поставили такива с надписи като „Животът ти е безценен дар от твоите родители“ и „Молим ви, консултирайте се с полицията, преди да решите да умрете“ с идеята да откажат от самоубийство решилите се на това.

Това е едно от най-древните гробища в света, намиращо се на около 30 км южно от платото Наска в Перу. Открито е през 20-те години на миналия век. Скелетите са удивително добре запазени благодарение на сухия климат. Всички са обърнати с лице на изток, в седнало положение, изглеждат широко усмихнати, като че ли чакат гости.

Под улиците на Париж има изградена мрежа от подземни тунели с дължина около 360 км, превърнати в костници. Тук се съхраняват костите на повече от 6 000 000 души. Подземното гробище е отворено в края на XVIII век, а през 1874 г. се превръща в туристически обект. „Катакомбите“ са един от 14-те „Парижки музеи“.

До входа на църквата „Св. Франциск“ в португалския град Евора има един параклис, направен изцяло от човешки кости на над 5000 човека. Той е изграден през XVI век от францискански монаси. Идеята им била да напомнят на човека, че животът е преходен момент и рано или късно всеки умира. Това гласи и надпис на входа: „Nós ossos que aqui estamos pelos vossos esperamos“ („Ние, костите, които сме тук, очакваме вашите кости“). Най-зловещата гледка в параклиса обаче са две напълно изсушени от времето тела, закачени на стената – едното е на възрастен човек, а другото на дете.

През 1962 г. при неправилно запалване на сметище, се запалват залежите от въглища, намиращи се под земята на града. Оттогава досега тук гори подземен пожар. При възникналата ситуация се оказва, че е по-евтино да се изселят жителите, отколкото да се угаси огънят. Въпреки излизащия дим от пукнатините в земята, днес тук все още живеят около 10 човека.

Този малък остров е бивше миньорско селище. Създадено е през 1887 г., в него се заселват хиляди работници и се превръща в едно от най-гъсто населените места на планетата. Когато през 1974 г. запасите от въглища се изчерпват, островът е обезлюден и се превръща в едно доста зловещо на вид място.

Изоставен остров южно от Мексико сити, чието единствено население са ужасяващи детски кукли. През 1950 г. отшелникът Дон Хулиан Сантана се грижи за този остров, когато намира момиченце, удавено във водите край него. Скоро след това той съзира върху вълните кукла, която улавя и окачва да виси на едно дърво в знак на уважение и почит към духа на детето. Започва да колекционира кукли от кофите за боклук и да ги окачва по дърветата на острова. Това той прави в продължение на 50 години – до момента на собствената му смърт чрез удавяне в същите тези води. Така островът се превръща в туристическа атракция, а туристите го дообогатяват с нови кукли.

Мястото на пръв поглед изглежда като зловещо гробище, но всъщност се смята, че носи късмет. Според легендите, някога на това място е имало манастир, който е потънал. Един човек забил кръст  на хълма, с молба Господ да изцери безнадеждно болното му дете, скоро след което то оздравява. Оттогава хора забиват кръстове на това място с надежда за късмет. По време на съветската власт мястото многократно е унищожавано, кръстовете са изривани с багер. Още в следващите дни хората забиват други кръстове и броят им нараства. Днес на Свещения хълм има над 50 000 кръста от различни материали и с най-различни размери и броят им постоянно расте.

По време на погребална церемония през 1968 г. покривът на църквата в Лукова се срутва. Оттогава тя е изоставена. Якуб Хадрава сътворява призрачни скулптури на молещи се хора, които поставя из църквата. Тези фигури привличат туристи, но пък придават доста зловещо и кошмарно усещане.