10 от най-жестоките диктатори в световната история

Историята е записала наистина смущаващи действия на тирани, деспоти и диктатори.

Вижте 10 от най-запомнящите се от тях:

Влад III

(1428/31–1476/77)

Печално известен като Влад Цепеш, Влад III, владетел на княжество Влахия (днешна Румъния), имал склонност да намушква и набива на кол тези, които не харесва. Името, репутацията и легендите, свързани с него, стоят в основата на романа за вампира граф Дракула. Фактът, че едно от значенията на думата Dracul в съвременния румънски език е „дявол/сатана“, допринася за лошата слава на Цепеш. В наши дни Влад Цепеш е популярен като вампир, но това се поставя под съмнение от хората, изучавали живота му. Преданията за вампиризма му са свързани главно с романа на Брам Стокър „Дракула“, в който авторът събира цялата налична информация за вампирите от румънските народни поверия. Всъщност като истински син на своето време и типичен средновековен владетел, Влад Цепеш се старае да вдъхва респект и страх. Много от постъпките му от днешна гледна точка изглеждат неразбираеми и ужасяващи, но за онези времена съвсем не са обичайна практика сред европейските народи.

Цин Ши Хуанг

(259–210 пр.н.е.)

Цин Ши Хуанг е първият император на Китай, който слага край на продължителните войни между различните провинции в региона и ги обединява в една държава с обща власт. Предприема редица дълбоки стопански и политически реформи, както и мащабни строителни проекти, сред които укрепването и свързването на участъци от Великата китайска стена, изграждането на огромния Мавзолей на владетеля с известната Теракотена армия и строителството на пътна система, свързваща отдалечени области от империята. За да се справи с огромната маса нород, който управлява, налага тираничен режим, въвеждайки цензура, унищожавайки много книги и избивайки известни учени. Унифицира езика и паричната система. И макар, че всички следващи китайски династии наследяват и прилагат административно-бюрократичната система на управление, създадена при първия Цин Шъхуан, в традиционните представи той остава с образа на чудовищен тиранин. За да увековечи своето величие, император Цин Ши Хуанг поръчва мавзолей, охраняван от фигури на войници от теракота в реален размер. След завършването му нарежда работниците да бъдат убити, за да се запази тайната на гробницата.

Калигула

(12–41)

Рожденото име на третия римски император е Гай Цезар Август Германик. Прозвището, с което остава известен – Калигула, получава като малък, тъй като майка му го обличала с миниатюрен вариант войнишка униформа, за да покаже, че е син на великия и най-обичан военачалник Германий. Войниците приели малкия Гай за талисман и започнали да го наричат Калигула („ботушче“ – от италиански), заради малките обувчици, част от костюма му. Започва управлението си като благороден и умерен император. Въпреки това, след като почти умира от мистериозна болест, той се превръща в луд тиранин, известен с жестокост, садизъм, екстравагантност и сексуална перверзия.

Кървавата Мери

(1516–1558)

Мария I Тюдор става кралица на Англия през 1553 г., след смъртта на своя полубрат Едуард. Тя има нещастието да се роди момиче, а не така желания от баща ѝ Хенри VIII син, който да наследи престола. Вследствие на това детството и младежките години на Мария са доста нещастни. Разочарованият баща забранява контактите между дъщерята и майката, отгоре на всичко се развежда с нея заради увлеченияето си по-младата Ан Болейн. Когато се възкачва на престола, Мери се омъжва два пъти в старанието си да роди мъжка рожба. Поради нейни здравословни особености тя прави две фалшиви бременности. Всички тези несгоди довеждат до формиране на тежък характер и поведение. В съчетание с ревностната ѝ привързаност към католицизма, тя се озлобява и още по време на „бременността“ си, с идеята да обедини хората под „обща религия“, подписва декрет, който превръща преследването на протестанти в държавна политика. В резултат 240 мъже и 60 жени са осъдени на смърт като протестанти и изгорени на клада. За тази си проява Мария I Тюдор си печели зловещото прозвище „Кървавата Мери“.

Иван Грозни

(1530–1584)

Иван IV Васильевич от династията Рюрик е първият и най-дълго управлявал цар на Русия. Той разширява границите на държавата, присъединявайки Поволжието, части от Сибир и някои територии на Литовското княжество. След ранната смърт на родителите си, малкият Иван остава в ръцете на придворни боляри, които започват да го тормозят, наказват, даже да го оставят гладен. Всичко това оставя отпечатък в съзнанието на момчето и оформя по-късно както неговата мнителност, така и безжалостното му поведение. На 14-годишна възраст Иван IV поема официално властта, а три години по-късно е провъзгласен за първи цар на Русия. Въпреки че още същата година Москва е опожарена, Иван овладява емоциите си и започва системна реформа на цялата държава. Той е изключително любознателен, религиозен и прогресивно мислещ. Създава държавни институции, чиито функции се запазват чак до XVIII в. Сключва изключително щастлив и успешен брак с Анастасия Романова. След нейната ранна смърт царят изпада в дълбока депресия и оттогава става ексцентричен и параноичен, подлага държавата на истински вътрешен терор. Изземва властта на всички боляри и крепостни селяни, а тези, които се противопоставят, биват избивани по най-жесток начин. Всичко това му печели прозвището „Грозни“ или по-точно – „Страшни“. Така втората половина от управлението му хвърля тъмна сянка върху цялостната личност на този първи руски цар.

Оливър Кромуел

(1599–1658)

Много противоречия формират съдбата на Оливър Кромуел. Политическото му наследство обаче е не просто противоречиво, а и изчезва след смъртта му – републиката на Кромуел е само кратък епизод, куриоз в хилядолетната история на британската монархия. Роден е в изключително религиозно семейство на бедни английски благородници с пуритански дух и ред. Започва да учи в кеймбриджкия колеж „Сидни Съсекс“, но скоро след това отпада, жени се и се завръща в дома си, за да помага в семейното стопанство. Постепенно религиозността му се засилва и в неговия дом започват да се водят забранени пуритански проповеди. Извоювал авторитет сред съгражданите си, Кромуел е изпратен в парламента. Към този момент в страната се очертават два противопоставящи се лагера – на парламента и на Чарлз I. Кромуел се опълчва срещу властта на краля и даже създава своя армия, в която цари изключителна дисциплина и морал, наложени в съзвучие с неговата пуританска идеология. Скоро слага край на управлението на монарха и на неговата абсолютна власт, а Чарлз е екзекутиран. Взел властта в свои ръце с титла „лорд-протектор“, Кромуел започва да въвежда строг порядък и установява своя диктатура. Жестоко потушава въстанията в Ирландия и Шотландия, разделя страната на 12 военни губернаторства, начело на които са подотчетни на него генерал-майори, въвежда охрана на главните пътища, налага система за събиране на данъци. Възтържествуват пуританските принципи, като са забранени всички прояви на веселие и жизнерадост. Кромуел печели уважението на цяла Европа. До неговата смърт Англия остава република. Когато обаче той умира, настава паника и неразбории, властта преминава в ръцете на маследника на бившия крал. Първоначално Оливър Кромуел е погребан с почести редом до кралете на Англия. Две години по-късно тялото му е изровено, после обесено на „бесилката на позора“, обезглавено и хвърлено в общ гроб – това е традиционно по онова време наказание за изменниците на страната.

Исмаил Енвер паша

(1881–1926)

Исмаил Енвер е роден в бедно семейство и като юноша се присъединява към движението на младотурците, а по-късно завършва истанбулската Генералщабна академия. През януари 1913 г. Енвер осъществява държавен преврат, сваляйки правителството и установява т.нар. „Диктатура на тримата паши“. Заедно с Мехмед Талат паша и Джемал паша образуват неофициален триумвират, фактически завладявайки цялата власт в Турция и поставяйки си за цел да създадат етнически хомогенна мюсюлманска държава, без християнски малцинства. През 1914 г. Енвер става министър на войната на Османската империя. Изповядвайки идеологията на пантюркизма и панислямизма, той е отявлен противник на нетурското население на територията на Османската империя (арменци, ливанци и българи и др.) Тримата паши, начело с Енвер организират тотален геноцид срещу арменците. Те са причина за систематичното масово убийство и прогонване на етнически арменци в Турция, което води до смъртта на около 1,5 милиона души.

Йосиф Сталин

(1878–1953)

Иосиф Висарионович Джугашвили сам променя фамилията си на Сталин (стоманен човек), за да подчертае качествата си. Поема ръководството на Съветския съюз след смъртта на Ленин през 1924 г. Превръща Русия от земеделско селско общество в промишлена суперсила. Сталин е същинският създател на тоталитарната диктатура в Русия. Той ръководи глада през 1932–1933 г., организира Голямата чистка – политически репресии и гонения, при които 1 372 382 души са арестувани и хвърлени в затвора по политически причини и 202 877 души за други престъпления и най-малко 700 000 екзекутирани. Жертви на чистките са генерали от Червената армия и адмирали от Червения флот, хора на изкуството, писатели, учени, наред с граждани, заподозрени в поставяне под съмнение управлението на Компартията и Сталин. „Признанията“ са изтръгвани с изтезания, наказанията включват най-често екзекуции за главните обвиняеми, а близките и роднините им са пращани в лагерите за принудителен труд на ГУЛАГ.

Адолф Хитлер

(1889–1945)

Адолф Хитлер е „фюрер“ (Führer), или безспорен диктатор, на Германия от 1933 г., когато встъпва на власт, до 30 април 1945 г., когато се самоубива в бункера си в Берлин. В младите си години Адолф е неудачник, бяга от Австрия и по време на Първата световна война служи в немската армия. В началото на 20-те години на XX в. става лидер на крайнодясната Националсоциалистическа германска работническа партия (Нацистката партия). Хитлер възприема радикалния национализъм и яростните антисемистки възгледи до голяма степен въз основа на погрешната концепция, че евреите са виновни за поражението над Германия, и че величието на страната ще бъде възстановено с премахване на евреите и другите нисши раси, както и на политическите противници на нацизма и други нежелани елементи на обществото. Той е обаятелен оратор и бързо заразява със своята идеология масите. Инициира, планира и изпълнявапрограма за целенасочено унищожаване, известна като Холокоста – геноцид над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война. Успоредно с това жертви на режима стават и други етнически, политически и социални групи – цигани, комунисти, хомосексуални, Свидетели на Йехова, масони, съветски военнопленници, политически затворници и инвалиди. Хитлер е може би най-известният диктатор досега.

Николае Чаушеску

(1918–1989)

Николае Чаушеску ръководи комунистическа Румъния от 1965 до падането на режима му през декември 1989 година. От една страна тое е румънският ръководител с най-блестящите постижения в икономически, социален, финансов и дипломатически план в румънската история. За да постигне това обаче той става диктатор и при него цари такъв култ към личността, какъвто няма в Европа от времето на смъртта на Сталин. През 70-те години режимът в северната ни съседка е смятан за най-репресивния в Източния блок. Цялостната му дейност се срива само за шест дни, а самият Чаушеску заедно с жена му са екзекутирани малко след това. Присъдата на народа е строга и не подлежи на обжалване. Обвинен е в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и „подкопаване на националната икономика“.