Световни рекорди за скорост с автомобил – II етап – 1922 – 1947 г.
От 1898 г. до днес са поставени 61 официално признати рекорда. По-точно рекордите са значително повече, но повечето не са били признати от различни федерации, някои са отменяни заради нарушения и т.н.
Източник: ПМ
Условно скоростната надпревара може да се раздели на 3 етапа:
I етап – 1898 – 1914 г. – рекордите са поставяни основно с автомобили серийно производство или с обикновени състезателни автомобили върху състезателни писти или обикновени пътища;
II етап – 1922 – 1947 г. – рекордите са поставяни предимно със специални рекордни колесни автомобили на плажове или върху солени езера
III етап – От 1964 г. до днес – рекордите са поставяни с автомобили с турбореактивни или ракетни двигатели върху солени езера
II етап – 1922 – 1947 г. – рекордите са поставяни предимно със специални рекордни колесни автомобили на плажове или върху солени езера
III етап – От 1964 г. до днес – рекордите са поставяни с автомобили с турбореактивни или ракетни двигатели върху солени езера
II етап – 1922 – 1947 г. – 24 рекорда
Поради приемането на нови правила (изискването разстоянието при поставяне на рекорд да се вземе и в двете посоки с цел елиминиране на влиянието на вятъра и усредняване на постигнатите резултати), цели три американски рекорда не са официално признати. На 12 февруари 1919 г. Ралф де Палма с автомобил „Packard 905“ достига скорост от 241,2 км/ч, но не покрива разстоянието в обратна посока и така рекордът си остава само американски. На 17 април 1920 г. пък Томи Милтън показва резултат от 251,133 км/ч с автомобил „Duesenberg“, но по същата причина не е вписан в списъка на рекордите. И накрая – на 7 април 1922 г. Сигърд Хогдал развива скорост от 289,68 км/ч с „Wisconsin Special“. За съжаление обаче този резултат е измерен само от него самия и частни журналисти, без присъствие на някой от американската асоциация на автомобилистите ААА и отново остава непризнат.
И така първият признат рекорд от този етап е:
25. 215,17 км/ч – 17.05.1922 г. – Постигнат е от ирландеца Кенелм Лий Гинес (Kenelm Lee Guinness) в Брукландс с автомобил „Sunbeam 350hp“. Това е последният рекорд в историята, направен на състезателна писта. Интересен е с това, че това е първият абсолютен рекорд за скорост по суша, достигнат с нерелсово превозно средство. За Гинес състезанията с автомобили са само хоби, по принцип той е част от легендарната фамилия Гинес, производители на бира и основната му дейност е именно това.
26. 230,64 км/ч – 06.07.1924 г. – Французинът Рене Тома (René Thomas) с автомобил „Delage La Torpille“ участва случайно във въпросното състезание в Арпажон, Франция. Поканен е от компанията „Delage“.
27. 234,98 км/ч – 12.07.1924 г. – Англичанинът Ернест Елдридж (Ernest Eldridge) участва с невероятно тежкия и мощен „Fiat Special Mephistopheles II“. Интересното в случая е, че същият състезател, със същия автомобил участва в надпреварата с Рене Тома и е по-бърз от него. Рекордът му обаче тогава не е признат, тъй като автомобилът няма задна скорост. Само за 6 дни екипът успява да преправи скоростната кутия и рекордът е налице.
28. 235,22 км/ч – 25.09.1924 г. – Малкълм Кемпбъл (Malcolm Campbell) с автомобил „Sunbeam Blue Bird 350hp“ достига въпросната скорост на плажа Пендайн сандс.
29. 242,79 км/ч – 21.07.1925 г. – Само година по-късно Малкълм Кемпбъл подобрява рекорда си със същия, но леко подобрен автомобил „Sunbeam Blue Bird 350hp“.
30. 245,1 км/ч – 21.03.1926 г. – Тук в надпреварата се намесва друг англичанин – Хенри Сигрейв (Henry Segrave) с автомобил „Sunbeam Tiger 4L Ladybird“ и поставя 30-я световен скоростен рекорд на плажа в Саутпорт. Интересното е, че този автомобил не е тежък и мегамощен като предишните, а максимално олекотен и пъргав, т.е. променен е изцяло подходът към конструкцията.
31. 272,45 км/ч – 27.04.1926 г. – Само месец по-късно британският пилот и инженер Джон Годфри Пери-Томас (John Godfrey Parry-Thomas) поставя поредния рекорд с конструирания от самия него автомобил „Babs“ („Higham-Thomas Special“) отново на плажа Пендайн сандс.
32. 274,69 км/ч – 28.04.1926 г. – Още на следващия ден Пери Томас подобрява рекорда си. Година по-късно той загива при поредния опит за рекорд със същия този автомобил, като задвижващата верига се откача от оста си и го убива. Автомобилът е погребан в пясъка на същия този плаж, но днес е изровен, реставриран и се съхранява в музея на скоростите в Пендайн сандс.
33. 281,44 км/ч – 04.02.1927 г. – Малкълм Кемпбъл с ново поколение на своята „Синя птица“ – „Campbell Napier Blue Bird II“. Това е и последният рекорд за скорост по суша, регистриран в Европа.
34. 326,66 км/ч – 29.03.1927 г. – Отново на арената излиза Хенри Сигрейв с автомобил „Sunbeam 1000 HP Mystery“. Рекордът е регистриран на плажа Дейтона бийч във Флорида, а Хенри става първият човек, преминал едновременно бариерата от 200 мили/ч и 300 км/ч. Автомобилът е запазен и днес.
35. 333,05 км/ч – 19.02.1928 г. – И пак Малкълм Кемпбъл с трето поколение „Синя птица“ – „Campbell Napier Blue Bird III“ на плажа Дейтона бийч.
36. 334,02 км/ч – 22.04.1928 г. – В надпреварата се включват и американци. Рей Кийч (Ray Keech) с автомобил „White Triplex“, известен още като „Spirit of Elkdom“, поставя 36-ия рекорд на плажа в Дейтона. Този безумен автомобил с три 12-цилиндрови двигателя и обем 81 л е направен по поръчка на малко смахнатия магнат Уайт.
37. 372,66 км/ч – 11.03.1929 г. – Хенри Сигрейв подобрява отново рекорда с невероятно красивия автомобил „Golden Arrow“ с двигател „Napier Lion“, чийто конструктор е Джей Ъруинг. За този си рекорд Хенри Сигрейв е удостоен с рицарско звание. Той загива няколко минути след като поставя скоростен рекорд по вода и така става първият човек с два рекорда за скорост – по суша и по вода.
38. 396,03 км/ч – 05.01.1931 г. – Малкълм Кемпбъл с поредната генерация на „Blue Bird“, известна като „Campbell-Napier-Railton Blue Bird“. И той получава рицарско звание.
39. 408,71 км/ч – 24.02.1932 г. – Малкълм Кемпбъл, отново с „Blue Bird“, но този път с двигател „Rolls-Royce“ и става първия човек, преминал бариерата от 400 км/ч.
40. 437,90 км/ч – 22.02.1933 г. – Не се спира Малкълм Кемпбъл и продължава да събаря рекорди, този път с изключително красивия „Campbell Rolls-Royce Railton Blue Bird“ на плажа Дейтона бийч.
41. 445,32 км/ч – 07.03.1935 г. – Пълен монопол на Кемпбъл върху рекордите… отново „Campbell-Railton-Rolls Royce Blue Bird“. Този рекорд става последният, поставен на плаж.
42. 484,620 км/ч – 03.09.1935 г. – Последният, девети поред рекорд на Малкълм Кемпбъл и първият в света рекорд, поставен върху солено езеро. Автомобилът е същият, но леко модифициран. Първото минаване на бариерата от 300 мили в час. Кемпбъл спира да се състезава на сушата и повтаря постижението на Хенри Сигрейв като поставя рекорд за скорост и по вода. След оттеглянето му започва напрегната надпревара между други двама рекордьори – Джордж Истън и Джон Кобба.
43. 501,17 км/ч – 19.11.1937 г. – Поставен от Джордж Истън (George Eyston) с автомобил „Thunderbolt“, оборудван с 12-цилиндрови двигатели на „Rolls-Royce“ и доста необичаен вид – с два чифта водещи предни колела.
44. 556,00 км/ч – 27.08.1938 г. – Истън чупи собствения си рекорд с модифицирания си „Thunderbolt“.
45. 563,58 км/ч – 15.09.1938 г. – Джон Коб (John Cobb) с автомобил „Railton Special Napier Lion“, чиято особеност се заключава в това, че всичките му колела са движещи и прилича на НЛО.
46. 575,32 км/ч – 16.09.1938 г. – Само ден по-късно Джордж Истън си връща лаврите с наново усъвършенствания „Thunderbolt“. През 1946 г. този автомобил изгаря при пожар до степен, в която е невъзможно да бъде възстановен. Така че в днешни дни няма запазен екземпляр от него. А Джордж Истън спира да се състезава за рекорд.
47. 592,09 км/ч – 23.08.1939 г. – Джон Коб си връща победата със същия „Railton Special“.
48. 634,39 км/ч – 16.09.1947 г. – Поради започналата война 47-ят рекорд се задържа дълго време и все пак седем години по-късно Коб успява да го подобри, след като е внесъл корекции в автомобила си „Railton Mobil Special“. След това той прави опити да подобри рекорда за скорост по вода, но загива с лодката си в езерото Лох Нес.
