Световни рекорди за скорост с автомобил – I етап – 1898 – 1914 г.

От 1898 г. до днес са поставени 61 официално признати рекорда. По-точно рекордите са значително повече, но повечето не са били признати от различни федерации, някои са отменяни заради нарушения и т.н.

Източник: ПМ

Условно скоростната надпревара може да се раздели на 3 етапа:

I етап – 1898 – 1914 г. – рекордите са поставяни основно с автомобили серийно производство или с обикновени състезателни автомобили върху състезателни писти или обикновени пътища;
II етап – 1922 – 1947 г. – рекордите са поставяни предимно със специални рекордни колесни автомобили на плажове или върху солени езера
III етап – От 1964 г. до днес – рекордите са поставяни с автомобили с турбореактивни или ракетни двигатели върху солени езера

1. 63,15 км/ч – 18.12.1898 г. – Първият официално регистриран рекорд за скорост на автомобил е на френския граф Гастон де Часлу-Лоба (Gaston de Chasseloup-Laubat). Поставен е с електромобил „Jeantaud Duc“. Към този момент това не е абсолютният рекорд за скорост по суша, а той принадлежи на релсово превозно средство – британския парен влак № 41 на компанията „Bristol & Exeter Railway“ и е 131,6 км/ч.

2. 66,66 км/ч – 17.01.1899 г. – Белгийският състезател Камил Женатци (Camille Jenatzy) поставя втория признат рекорд с електромобил „CGA Dogcart“.

3. 70,31 км/ч – 17.01.1899 г. – Третият рекорд е поставен отново от граф Гастон де Часлу-Лоба, който подкарва автомобила си „Jeantaud Duc“ след Камил Женатци в същия ден и достига по-висока скорост.

4. 80,35 км/ч – 27.01.1899 г. – Явно желанието да бъдеш на върха е било голямо, тъй като само 10 дни по-късно Камил Женатци успява да достигне 80,35 км/ч с електромобила си „CGA Dogcart“.

5. 92,78 км/ч – 04.03.1899 г. – Отново граф Гастон де Часлу-Лоба със своя „Jeantaud Duc“ – напрегната борба между французина и белгиеца… Тук вече се появява корпус с обтекаема форма (триъгълен нос, разсичащ въздуха), тъй като без усъвършенстване на автомобила вече трудно се постигат по-високи скорости.

6. 105,882 км/ч – 29.04.1899 г. – Камил Женатци вече с новия си електромобил „La Jamais Contente“ („Вечно недоволен“) става първият човек, преодолял бариерата от 100 км/ч. Този електромобил е вече истински болид, първият състезателен автомобил, проектиран със специална обтекаема каросерия. След това постижение на Женатци, Гастон де Часлу-Лоба се отказва от опитите си подобри рекорда, умира през 1903 г. на 36-годишна възраст от пневмония. А Женатци три години по-късно при катастрофа губи едната си ръка, което не му попречва да спечели престижното състезание „Gordon Bennett Cup“. Той също умира рано – едва на 45 години. Малко преди това се шегува, че ще умре в „Мерцедес“. По време на лов обаче, негов приятел го улучва неволно, целейки се в посока птичия звук, който Женатци издава, за да привлече дивеч. По ирония на съдбата автомобилът, с който го закарват до болницата е …“Мерцедес“.

7. 120,80 км/ч – 13.04.1902 г. – Френският пилот и автомобилен дизайнер Леон Серполе достига скорост от 120 км/ч по крайбрежната алея на Ница с проектирания от него парен автомобил „Oeuf de Pâques“ („Великденско яйце“). За Серполе това е пробег с цел реклама на неговата компания, тъй като самият той не е професионален състезател.

8. 122,44 км/ч – 05.11.1902 г. – Американският бизнесмен от знаменит род Уилям Кисам Вандербилт (William Kissam Vanderbilt II) поставя нов рекорд с първия състезателен автомобил с двигател с вътрешно горене „Mors Z Paris-Vienne“.

9. 123,28 км/ч – 05.11.1902 г. – Интересен факт е, че деветият рекорд е поставен в същия ден, със същия автомобил, но от друг пилот, съотборник на Вандербилт – французина Анри Фурние (Henry Fournier). Фурние е обикновен състезател, случайно става рекордьор.

10. 124,13 км/ч – 17.11.1902 г. – Още по-интересно е, че десетият рекорд е поставен със същия автомобил „Mors Z Paris-Vienne“ от Морис Агиер (Maurice Augières), член на същия отбор. Това се случва в Дурдан, Франция, а Морис Агиер е единственият пилот в списъка на световните рекордьори по скорост, за който не се знае нищо друго освен името и снимката му.

11. 134,32 км/ч – 17.07.1903 г. – Белгиецът Артур Дюра (Arthur Duray) поставя единайсетия рекорд в белгийския град Остенде с 4-цилиндровия автомобил „Gobron Brillié Paris-Madrid“. Абсолютният рекорд за скорост по суша все още остава недостижим за автомобилите – немският електрически влак „Siemens & Halske Drehstrom“ вече достига скорост от 162,5 км/ч.

12. 136,36 км/ч – 05.11.1903 г. – Отново Артур Дюра със своя „Gobron Brillié Paris-Madrid“, но този път в Дурдан, където поставят рекордите си „Морс“-овете.

13. 147,05 км/ч – 12.01.1904 г. – Тази нова скорост е достигната не от някой друг, а от Хенри Форд (Henry Ford) с автомобил „Ford 999 Arrow“ върху замръзналото езеро Сен-Клер. Този пробег е с цел реклама на собствената продукция. Лошото е, че това е първият опит да се постигне световен рекорд не на територията на Франция или Белгия. Френският автомобилен клуб, който до този момент регистрира рекордите, не признава този опит, тъй като той е проведен при различни от досега приетите условия. В САЩ обаче рекордът е признат. До ден днешен правилата на FIA (наследникът на френския автоклуб) и на Американската федерация са различни, тъй като американците измерват скоростта в мили, а французите приемат само километри. Все пак днес рекордът е официално признат. Хенри Форд повече никога не прави опити за поставяне на рекорд.

14. 148,541 км/ч – 28.01.1904 г. – Отново изява на бизнесмена Уилям Кисам Вандербилт II. Рекордът този път е с автомобил „Mercedes 90HP“, а спорът за признаване или не на рекорда се задълбочава още повече. Уилям кара по европейски правила – скоростта се отчита в км/ч, но в Дейтона Бийч, САЩ. Затова Френската федерация отново не признава постижението, но по-късно се предава и рекордът е обявен официално. Вандербилт основава първото голямо автомобилно състезание на свое име – „Vanderbilt Cup“.

15. 142,85 км/ч. – 31.03.1904 г. – Поради бюрократични грешки петнадесетият вписан рекорд се оказва по-малък от предишния. Поставен е от отново от Артур Дюра по правилата на Френската федерация в Ница с познатия вече автомобил „Gobron Brillié Paris-Madrid“.

16. 152,53 км/ч – 31.03.1904 г. – Същия ден в Ница идва и друг пилот на „Gobron Brillié“ – Луи Риголи. Автомобилът на Риголи обаче, за разлика от този на Дюра е 8-цилиндров и успява да развие по-висока скорост.

17. 156,50 км/ч – 25.05.1904 г. – Белгийският барон Пиер де Катер (Pierre de Caters) подобрява предишното постижение с „DMG Mercedes Simplex“. По-късно баронът става първият белгийски пилот и авиоконструктор, а рекордът по суша е просто една играчка за него.

18. 166,66 км/ч – 21.07.1904 г. – Луи Риголи, не можейки да се примири с поражението си от де Катер, се качва на автомобил „Gobron Brillié Gordon Bennett“ и на същата писта в град Остенде подобрява рекорда.

19. 168,22 км/ч – 13.11.1904 г. – На пистата в Остенде известният тогава френски пилот Пол Бара поставя 19-тия рекорд с автомобил „Darracq 100 hp Gordon Bennett“. Фирмата-производител на автомобила активно използва постигнатия рекорд с рекламна цел.

20. 168,42 км/ч – 24.01.1905 г. – Френският пилот от английски произход Артур Макдоналд (Arthur MacDonald) подобрява само с 0,2 км/ч предишния рекорд с автомобил „Napier 6“ на плажа Дейтона Бийч в САЩ. Малко по-късно, в същия ден, на същото място, американецът Хърбърт Боудън надминава това постижение, но е дисквалифициран заради по-голяма от допустимото в този момент маса на автомобила му.

21. 174,74 км/ч – 30.12.2015 г. – Французинът Виктор Емери (Victor Héméry) поставя този рекорд в Арл с „Darracq V8 Special“ – доста опасен автомобил, тъй като е максимално олекотен и се състои само от двигател и шаси.

22. 195,65 км/ч – 26.01.1906 г. – Доста необичаен рекорд, поставен от Фред Мариот с парен автомобил „Stanley Rocket“. Особеното в случая е не това, че автомобилът се задвижва с пара, тъй като и до този момент са използвани такива, а това, че този рекорд с парни автомобили е подобрен чак след 100 години – през август 2009 г. и то само с 28 км/ч. За целта цял екип инженери е положил неимоверни усилия за усъвършенстване на машината. Още по-интересен е фактът, че в същия ден при втория си опит Мариот вдига 205,352 км/ч, но този резултат не е зачетен, тъй като е измерен в мили в час.

23. 202,68 км/ч – 06.11.1909 г. – Този път Виктор Емери управлява „Blitzen Benz n°1“ на пистата в Брукландс, Великобритания.

24. 199,7 км/ч – 24.06.1914 г. – Това постижение е на Лидстън Гренвил Хорнстад (Lydston Granville Hornsted), отново с „Blitzen Benz n°3“ в Брукландс. Странно е, че по-ниска скорост е призната за рекорд. Но всичко това се случва заради нескончаемия спор за правилата между Европа и Америка. Европейската федерация AIACR в края на краищата уеднаквява изискванията, които трябва да се покрият, за да бъде признат един рекорд – за да се елиминира въздействието на вятъра, разстоянието трябва да се вземе в двете посоки с разлика във времето не повече от час, а усредненото време се признава за рекорд без да има значение дали е мерено в мили или в километри. Американците, естествено, не признават новите правила, но пък европейците вече имат основателна причина да не признават американските постижения. Поради тази причина 24-ят рекорд става първи в списъка на рекордите за скорост с автомобил по суша, като всички предишни биват анулирани.