Първото ограничение на скоростта в света
Първите самоходни дву-, три- и четириколесни машини започват да се появяват по пътищата на Европа и САЩ в началото на XIX век. Скоро след това хората започват да разбират, че техните възможности ги правят опасни за другите участници в движението. Шумът от работата на парните двигатели често плаши конете – основна теглителна сила през онези години, което става причина за инциденти.
В резултат за първи път се въвежда ограничение на скоростта за автомобили, което е упоменато със закон в американския щат Кънектикът на 21 май 1901 г. Документът регламентира движението на автомобили в близост до конски впрягове и забранява движението в града със скорост над 12 мили/час (19 км/ч), а извън града – над 15 мили/час (24 км/ч).
Следвайки знаковия закон на Кънектикът, през 1903 г. Ню Йорк въвежда първия в света Кодекс за движение. Въвеждането на нови ограничения на скоростта и правила за движение обаче е бавен и неравномерен процес, обусловен от традиционната американска автономия на всеки щат. През 1930 г. не малък брой щати все още нямат официално въведени ограничения на скоростта, а 28 щата дори не изискват шофьорска книжка от водачите на автомобили. Едва през януари 1974 г. президентът Ричард Никсън подписва закон за национално ограничение на скоростта от 55 мили/ч (88 км/ч), което води до спад в процента на смъртните случаи по магистралите в страната.
Като предшественик на закона за ограничаване на скоростта е Законът за червения флаг, според който още през 1865 г. Британският парламент задължава всички самоходни превозни средства да имат червен флаг или фенер в предната си част, за да предупреждават пешеходците за евентуална опасност. Впоследствие законът претърпява модификации, като една от тях е изискването към самоходните машини да спират винаги, когато на пътя се появи кон, за да не се стряскат животните. С течение на времето конете привикват към самоходните возила, но пък поради нарастващия трафик възниква необходимостта от регулирането му. Така през 1868 г. в Лондон се появяват първите светофари, които всъщност са ръчно управлявани газови лампи.
Интересен факт е, че съществуват писмени доказателства, че още през 1652 г. колонията Ню Амстердам (днес Ню Йорк) издава указ, според който „нито една каруца или шейна не трябва да се кара в галоп“, а на нарушителите се налага глоба, започваща от две фламандски лири (което е около $150 днес).
Първата глоба пък за превишена скорост датира от 28 януари 1896 г. Тя е за британеца Уолтър Арнолд. Скоростта, с която е карал безразсъдният шофьор, е била невъобразимите 13 км/ч. Никъде не се упоменава как точно е измерена, но се знае, че полицаят е преследвал нарушителя с велосипед.
