Първата българска фабрика

  Фабриката на Добри Желязков – худ. Феликс Каниц

Първата фабрика в България е основана в Сливен през 1834 г. и е предназначена за производство на текстилни изделия.

Човекът, който осъществява този проект, се казва Добри Желязков и е смятан за родоначалник на българската текстилна индустрия. По разбираеми причини, хората го наричат Фабрикаджията и с това прозвище той остава в историята. Понякога самият Добри Желязков се подписва като Ислименли (т.е. Сливенеца – по името на град Сливен на турски език).

В този исторически период Сливен е сред най-бързоразвиващите се градове в страната, а един от най-застъпените занаяти е производството на текстил и търговията с него. Работилници има почти във всяка къща. Изработват се аби, шаяци, губери, козяци и т.н. Всичко това се купува най-често от турски търговци от Анадола, които пък препродават стоката по света. За да се развива този поминък, допринася и фактът, че в района се отглежда голямо количество карнобатски овце и вълната е в изобилие. Конкуренцията кара отделните занаятчии да усъвършенстват непрекъснато производството, за да осигурят по-качествена и разнообразна стока. Така Сливен се превръща в един от най-значимите текстилни центрове в Османската империя.

В тази ситуация Добри Желязков, който към този момент се занимава с търговия, решава да постави ръчното текстилно производство в родния си град на фабрична основа. По време на пребиваването си в Русия, той наблюдава внимателно производството на сукно. Закупува тайно и пренася контрабандно някои образци оттам, изработва и сам подобрени модели на механичен стан, чекрък, дарак, съоръжения за използване на водната енергия и др. и Построява в двора на къщата си в Мангърската махала на Сливен специална постройка, която оборудва с новата техника.

Текстилната работилница е с размери 22,20/4,80 м и височина 3,80 м. Инсталираните в нея през 1834 г. машини започват да работят още същата година и произвеждат здрави и широки платове. На двора е разположен модерен дарак, задвижван с кон. Работилницата е разделена на два отдела – за предене и за тъкане. В градината зад нея е засаден внесеният от чужбина индустриален храст „боя“, необходим за багрене на преждите. След още година започва тъкането на сукна и малки килими, които турците купуват за постилане в джамиите при молитва. Фабриката на Добри Желязков бързо става популярна и търговията му бързо бележи видими успехи. Това предизвиква недоволството на част от старите абаджии, които настройват срещу него консервативните членове на турската власт. В този труден момент за Фабрикаджията се застъпва влиятелният фанариот от български произход княз Стефан Богориди. Той представя текстилната фабрика пред султана-реформатор Махмуд II в положителни краски. В резултат той сключва с предприемача тригодишен договор за доставка на евтини и солидни платове за турската армия и на 16 февруари 1836 г. подписва специален ферман, с който поставя основите на текстилната индустрия в Турция и узаконява първата българска фабрика в Сливен, която всъщност е и първата държавна текстилна фабрика на Балканите. Част от него гласи:

„Такива лица, намиращи се в империята ми, като него (Добри Желязков), са заслужили моето императорско благоволение – най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми… следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман…“

Фабрикаджията е удостоен от султана със специална значка и златен звездообразен орден, получава и специален подарък – златни ножици и аршин. Нещо повече – Махмуд II подпомага изграждането, разширяването и модернизирането на оборудването на нова сграда на фабриката. Построено е двуетажно здание, което започва да функционира година по-късно. Благодарение на осигурения пласмент на продукцията и успешното функциониране на фабриката, се налага нейното разширение, което я превръща в своеобразен текстилен комплекс. По този начин през 1843 г. е завършена и новата триетажна сграда – единственото фабрично здание, съхранено до наши дни.

След 1904 г. част от сградите се предоставят на текстилното училище, а голямото фабрично здание е предадено на Министерството на правосъдието за затвор, който реално функционира до 1960 година. Днес в залите на бившата текстилна фабрика се правят изложби.

Фабриката на Добри Желязков днес