Най-цветната маймуна на планетата
Става дума за червенокракия лангур дук (немейска тънкотела маймуна) – Pygathrix nemaeus.
Този вид принадлежи към семейство Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae) и е застрашен от изчезване. Рзпространен е в Камбоджа, Китай, Лаос и Виетнам.
Заради екстравагантната си, многоцветна и ярка външност често ги наричат „маймуни в празнични дрехи“.
Оцветяването на козината на тези примати е иключително интересно. Като цяло торсът е тъмно сив, дланите, съпалата и бедрата черни. Гърдите и краката в зоната между петите и колената са тъмночервени, като че ли са с чорапи. Лицето е златисто, опасано с гъста светла козина. Ръцете са като че ли „облечени“ със строги бели ръкавици, придаващи им тържествен и официален вид. Този пъстър ансамбъл завършва с опушеносини клепачи и дълга опашка с бял триъгълник в основата.
Между мъжките и женските почти няма визуална разлика, с изключение на белите петна на кръста и по-пухкавите мустаци при мъжките. Средно възрастния мъжки израства на дължина до 60 см и тегло от 8 до 11 кг, а опашката му превишава дължината на тялото почти наполовина.
Представителите на този цветен вид не са взискателни и прекрасно се приспособяват към най-различни условия на околната среда – могат да се срещнат както в низините в подножието на планините, така и на височина повече от 2000 м. Водят дневен начин на живот и прекарват цялото си време в средните и горни нива на влажните тропически гори. Както и всички маймуни, тънкотелите са общителни и социални същества. Те живеят на групи по 5-15 животни, състоящи се от 1-2 мъжки, няколко женски и тяхното потомство. Всички са подчинени на строга йерархия, като с най-голям авторитет в групата са доминиращите мъжки.
Червенокраките лангур дуци са истински въздушни акробати, изключително подвижни и притежаващи мълниеносни реакции. Шумните им компании прелитат от клон на клон, демонстрирайки фантастично чувство за равновесие. И в момента, в който усетят и най-малка заплаха, в рамките на няколко секунди скачат на разстояние повече от 6 метра, приземяват се на два крака без да издават никакъв звук.
Особено атрактивен е брачният им ритуал. Своята готовност към чифтосване и двамата партньори демонстрират с издадена напред долна челюст, движещи се нагоре-надолу вежди и поклащане на главата. Женската прави първата крачка, навежда глава към клоните и поглежда приближаващия се кавалер през рамо. Мъжкият оценява обстановката и се приближава към женската, а ако нещо го безпокои, я отвежда на друго, по-безопасно място. Чифтосването протича на всеки две години.
Това прелестно животно е било толкова интензивно избивано за храна, че днес са оцелели не повече от 1000 индивида и то само в охраняваните резервати. Е… и в някои зоологически градини по света.
