Най-старата запазена сграда в България
Това е ротондата „Свети Георги“, намираща се във вътрешния двор между „София Хотел Балкан“ и Президентството.
Построена е през IV век, по време на разцвета на древна Сердика (римско име на София), когато градът е столица на Вътрешна Дакия. Представлява цилиндрична куполна постройка от червени печени тухли, построена върху квадратна основа. Сградата е с ширина около 10 метра, а височината ѝ достига 14 метра. В Средновековието този тип сгради е смятана за най-важната и най-внушителната сграда в общия архитектурен ансамбъл. Обикновено тези постройки са били най-високи в сравнение с останалите. Олтарът е с форма на квадрат, а прозорците до главния вход са с издължена форма.
В исторически план ротондата (сграда, построена на кръгообразна площ) е изпълнявала различни функции. Първоначалното ѝ предназначение не е много ясно и няма единодушно мнение по въпроса. Предполагаемите версии са различни – баня, мавзолей, ритуална зала… Първите реални сведения за нея са, че е използвана за тържествени церемонии, свързани с идването на император Константин в древна Сердика. По-късно служи за резиденция на император Галерий. Някъде през VI век, по време на управлението на Юстиниан Велики, сградата е превърната в църква и се предполага, че още оттогава носи името на Свети Георги.
Куполът на ротондата е рарушаван неколкократно през вековете – в резултат на ерозия, земетресения, както и след нашествия на хуни и вестготи през IV и IX век. В писмени сведения на Владислав Граматик относно пренасянето на мощите на светеца Иван Рилски през 1469 г., ротондата се споменава като действащ храм, в който мощите са изложени за поклонение в продължение на 6 дни.
През 1512-1520 г., по време на управлението на султан Селим I, храмът е превърнат в джамия и е преименуван на „Гюл джамаси“. Средновековните стенописи са заличени с бяла мазилка, а стените са изписани с растителни мотиви.
След Освобождението сградата е напълно изоставена и занемарена.
След смъртта на Александър Батенберг ротондата временно се преустройва на крипта, в която се съхраняват тленните му останки до 1898 г., когато е построен мавзолей в негова част.
През 1915 г. постройката е почистена от всякакви мюсюлмански следи и отново превърната в християнски храм. Минарето е съборено, вътрешната мазилка свалена, а под нея се откриват част от средновековните стенописи, състоящи се от няколко пласта.
Като цяло в ротондата „Свети Георги“ са съхранени 5 слоя стенописи от различни епохи: 1 – от VІ век римско-византийски с растителни мотиви; 2 – български с ангели от края на ІХ или началото на Х век, състоящ се от два фриза – горен и долен; 3 – византийски от края на ХІ и началото на ХІІ век с изображенията на няколко светци; 4 – български от ХІV век, направен след възстановяването на купола и състоящ се от две части: централния образ на Христос Вседържител в зенита, обкръжен от четири летящи ангела и четиримата евангелисти и разположен под тях фриз с двадесет и двама пророци и ктиторският портрет на епископ северно от входа; 5 – от края на ХVІ век, орнаментален, от османския период, когато храмът е бил джамия.
Днес „Свети Георги“ е действаща църква, в която всеки ден се извършва богослужение.
