Най-смъртоносният път в света

„Пътят на смъртта“ („Yungas Road“) се намира в Боливия и свързва високопланинския град Ла Пас и долините Юнгас в страната.

Дължината на пътя е 64 км и от единия до другия му край има 3 500 м денивелация. На места ширината му е едва 3 метра, а острите завои без каквато и да било видимост, са на всяка крачка. В един от най-опасните му участъци е изграден обходен маршрут, тъй като до него зее 1000-метрова пропаст, а дупките по пътя са като кратери. В зависимост от трафика, наличието на кал или паднали скали, пътят се изминава за 4 – 6 часа.

В най-екстремната си част шосето е само с една лента, като на всеки 2-3 км има малко уширение, за да могат превозните средства, движещи се в двете посоки да се разминават.

От стръмните скали наоколо се стичат водопади, а обезопасителни мантинели няма. Не случайно целият път е осеян с възпоменателни кръстове, обезцветени снимки и букети, отдаващи почит на загубилите живота си тук, а по официални данни през последните години те са между 100 и 300 души. Въпреки това, онези, които искат да изживеят приключението на живота си, постоянно се увеличават. И колкото и да е странно, мрачната репутация на пътя го е превърнала в туристическа атракция.

Причината за възникването на този опасен път всъщност е проста – кока и злато.

Маршрутът е врата към един пренебрегван регион, който все още предизвиква междуособици. Юнгас („топли земи“ на езика на коренното население Аймара, който се говори от около 1,7 милиона боливийци) е плодородна, забележително биоразнообразна преходна зона между Андите и Амазонка, тясно свързана с тези два ресурса, които предизвикват очарование и почит, неразбиране и противоречия.

„Пътят на смъртта“ минава през Коройко – някогашен център на златодобива, а сега – мръсен и неприветлив курортен град. Сгушен до изумруденозелен склон, той предлага удивителни панорамни гледки към вълнообразните хълмове и терасирани склонове, засадени с кафе, банани, маниока, гуава, папая, цитрусови плодове и …кока.

От хилядолетия насам коката заема централно място в много южноамерикански култури, а Боливия е един от най-големите производители на континента, със стотици квадратни километри, посветени на културата, две трети от които се намират в планината Юнгас. Богати на витамини и минерали, листата действат като лек стимулант,  помагат за справяне с височинната болест, предотвратяват глада, жаждата и умората, подпомагат храносмилането и дори потискат болката. От 8000 години насам те се използват за религиозни церемонии, като лекарство и средство за размяна. За непосветените туристи проблематиката около геополитическите машинации, свързани с производството на кока, изглеждат твърде далечни и неясни. За тях остава удоволствието от гледките.

Днес коката се смята за свещено растение от боливийците и се използва редовно от една трета от населението, кокаинът обаче е незаконен.

След кокаиновите полета, пътешествениците достигат до буйната река Коройко, символ на друг ресурс на Юнгас – златото. Така нареченият „Златен път“ („ruta del oro“) се простира в протежение на 350 км през водните пътища на региона и в съседна Амазонка и от векове привлича златотърсачи. Голяма част от добива е незаконен и е свързан с организираната престъпност, отровени водни пътища и засилено обезлесяване. Но в Коройко няма почти никакви признаци за това.

И докато туристите опитват чай от кока, очаквайки да поемат обратно по Пътя на смъртта, единственият златен проблясък е от залязващото слънце.