Най-красивите птици в България

В България се срещат над 400 вида птици, част от тях са ендемити за страната – някои са прелетни, други живеят тук целогодишно.

България е и благоприятно място за наблюдение на пернатите ни събратя, тъй като през територията ни преминават два от пътищата на прелетните птици – Виа Понтика – по крайбрежието на Черно море при миграцията им от Европа към Африка, и Виа Аристотелис – в Западна България.

Вижте най-красивите 10 птици, които могат да бъдат видяни в България:

Авлига

Авлига

Със своя ярък жълт цвят в комбинация с черни крила, авлигата има по-скоро тропическа птица. Все пак тя е местен за страната ни вид, макар и прелетна. Мъжкият е изцяло яркожълт с черни криле и почти черна опашка, изпъстрени с жълти акценти. Черна е и линията, която свързва началото на червеникавия клюн. Женската птица е по-скоро в жълтозелена гама със сиви пъстрини по тялото и светлите гърди, крилата са сиво-зелени, клюнът – розово-червен, а линията от клюна до окото – тъмно сива. Ирисът на окото и на двата пола е кафяв, но на пряка слънчева светлина изглежда яркочервен. Въпреки ярко жълтият си цвят, плашливата авлига е трудно различима, тъй като се слива със слънчевите петна в дървесните корони.

Белочела рибарка

Белочела рибарка

Това е най-дребната птица от всички рибарки. Въпреки, че при нея има изразен както възрастов, така и сезонен диморфизъм, това е изключително симпатична птица. Възрастните са бели отдолу и сиви по гърба. Крилата са сиви отгоре, с черни връхчета. Тилът и темето на главата са черни, челото е бяло. Клюнът е оранжев, с черен връх. Краката също са оранжеви. През зимния период клюнът е черен с жълта основа, главата е по-бледа, бялата ивица на челото е по-широка. Младите нямат така ярко оцветена глава и имат сиво-кафяви шарки по гърба и крилата, и черен клюн с жълта основа. Интересна е за наблюдение при лов – тя увисва във въздуха на 5-6 м височина, трепкайки с крила, след което рязко се гмурка вертикално във водата. В България се среща по Черноморския бряг, крайморските езера и р. Дунав.

Земеродно рибарче

Земеродно рибарче

Земеродното рибарче е дребна птичка, която си прави дупки по отвесни брегове на реките, в които гнезди. Малкият размер обаче съчетава в себе си невероятна палитра от ярки цветове – зелено, металиково синьо, ръждиво, бяло, червено и то в живописна комбинация. В България земеродното рибарче може да бъде срещнато навсякъде, където има условия за гнездене, а именно реки и водоеми със стръмни землисти брегове.

Лебед

Бял и черен лебед

Лебедът е символ на красота, гордост и величие. Невероятно изящната му стойка веднага привлича вниманието на всеки. Освен това фактът, че тези птици са моногамни и живеят по двойки до края на дните си, също допринася за слабостта на човека към тях. Елегантната осанка, дългата шия и снежното оперение на белия лебед му отреждат заслужено място сред най-красивите птици в България. Красив обаче е и черният лебед, който заедно с белия са сред четирите вида лебеди, срещащи се у нас.

Мандаринка

Мандаринка

Мандаринката е също вид патица. Макар и много рядка за наблюдение у нас, тя е толкова впечатляваща, че няма как да не бъде включена в тази класация. Названието на вида идва от административна длъжност в средновековен Китай, чиито изпълнители се обличали пищно и многоцветно. Мандаринката е повсевместно разпространена в Европа и Азия, но е с много ниска плътност на популацията. В България се среща в диво състояние в близост до Черноморското крайбрежие и река Дунав. Половият диморфизъм е силно изразен – мъжката е изключително живописен откъм цветове и форми за разлика от женската, която е почти незабележима с маскировъчното си кафеникаво оперение. Освен визията на тази птица, интересно е и това, че тя не кряка, а по-скоро свисти и шипти. При уплах излита перпендикулярно нагоре – нещо непостижимо за останалите водоплаващи. Поради екзотичния си вид, често е отглеждана като декоративна птица.

Папуняк

Папуняк1

Папунякът е една от най-колоритните птици в България. Заради специфичния си гребен от пера на главата, който се разперва при уплах или възбуда, го наричат още и „циганско петле“. Въпреки че размерите му не са големи, папунякът се храни с жаби, гущери и змии. Прелетна птица е и зимува в Африка. Видът е включен в индикаторните видове за селскостопанските местообитания.

Пеликан

розов-и-къдроглав-пеликан

Пеликанът е една от най-едрите и впечатляващи птици в България. Може да бъде наблюдаван по Черноморието – най-вече покрай езерата Вая и Атанасовско, където зимува. В нашата страна се срещат два от общо осемте вида пеликани по света, а именно розовият и къдроглавият. И двата вида са изключително впечатляващи освен с размерите, и с красотата си.

Пчелояд

Пчелояд

Пчелоядът е изключително красива птица. Оперението му съчетава цветове като яркожълто, синьо, зелено, бяло, кафяво, които са по-характерни по-скоро за екзотични птици като папагали и други. Храни с пчели, откъдето идва и името му, като в менюто му влизат също оси и стършели. По тази причина е активно преследван от пчеларите. Днес пчелоядът е застрашен и защитен вид и избиването му се преследва от закона. Алтернативни методи за гоненето му от района на пчелините са вързани блестящи ленти от станиол, звукови и визуални материали, които държат птиците настрана.

Синявица

Синявица

Наричат я още синя гарга заради нестандартното и много красиво оперение в електриково-сини до мастилено-лилави и кафеникаво-керемидени цветове. При мека светлина рано сутрин или късно следобед светлосиньото получава зеленикав оттенък. Полов диморфизъм липсва, но мъжкият е малко по-ярък. Видът е защитен и може да се срещне по поречията на нашите реки. Синя гарга Да те нарекат гарга няма да се възприема като обида, ако хората по-масово познаваха синята гарга – една от най-красивите птици в България, която впечатлява именно с нестандартния цвят на перата си. И за да е още по-впечатляващо оперението на синята гарга, върху крилата си тя има и розови пера. Нежно и ефирно създание с пастелно оперение, което определено е наслада за сетивата.

Червен ангъч

Червен ангъч

Червеният ангъч принадлежи към семейство Патицови, но визията му е изключително различима. Мъжките имат ръждивожълта глава и предна част на шията, тъмноръждив врат с тесен черен пръстен. Горната страна на тялото е ръждивочервена. Маховите пера, опашката, човката и краката са черни. Женските приличат на мъжките, но са без черен пръстен на врата и оперението на главата е по-светло, а страните ѝ са почти бели. Видът е прелетен и е включен в Червената книга на застрашените видове. В България гнезди по река Дунав и Черноморието, рядко в Добруджа и Лудогорието.