Най-интересните факти за Луната

Луната винаги е привличала вниманието ни. От незапомнени времена яркият лунен диск осветява пътя на нощните пътешественици. Почти всяка една космическа програма задължително включва изследване на Луната или на Марс. Изминали са вече повече от 60 години от първото стъпване на Луната, а човечеството все още знае твърде малко за нея. В последно време обаче интересът към единствения спътник на Земята нараства. Може би заради съществуващата идея Луната да се ползва като междинна станция при посещение на Марс или други планети от Слънчевата система.

Вижте едни от най-интересните факти за нашата нощна спътница:

1. Първата карта на Луната

Най-старата карта на Луната е на около 5 000 години. Тя е издълбана върху камък от древни жители на Ирландия. На нея се вижда схематично изображение на морета (или вдлъбнати форми).

2. Луната – в първия аудиозапис

През 1860 г. френският изобретател Едуард-Леон Скот дьо Мартенвил създава първия аудиозапис, с продължителност около 10 секунди, който представя френската народна песен „Au Claire de la Lune“ („На лунна светлина“).

3. Яркостта на Луната

Всъщност Луната не е толкова ярка, колкото ни се струва. Повърхността ѝ отразява само 12% от светлината, което е приблизително колкото отразителната способност на стар асфалт. Поради наличието на облаци и големи водни площи, нашата планета отразява три пъти по-силно и затова при снимки на които се виждат Земята и Луната едновременно, нашият спътник се налага да бъде допълнително изкуствено осветяван, тъй като бледнее в сравнение с планетата.

4. Форма на Луната

Подобно на Земята, Луната не е перфектна топка, а по-скоро наподобява яйце. Учените многократно се опитват да разберат защо нашият спътник има такава форма. Смята се, че причината е изместеният от геометричния център на космическото тяло център на тежестта. Той е разположен по-близо до Земята, което кара формата да се „разтегне“ яйцевидно. И това не е единствената последица от гравитационното взаимодействие между двете тела.

5. Каменни „приливи и отливи“

По отношение на обема Луната е около 49 пъти по-малка от Земята, а по площ – по-голяма от Африка, но по-малка от Азия. Всички знаем, че именно Луната е причина за приливите и отливите на земните океани и морета. Но малцина са чували, че земната кора също реагира на привличането на Луната. Ефектът, естествено, е по-малко забележим – само няколко сантиметра, но е налице.

6. Отдалечаване на Луната и затъмнения

Взаимодействието на Луната и Земята е причина и за постепенното им отдалечаване. Така спътникът ежегодно се отдалечава от нас със скорост около 3,8 см годишно. Приблизително със същата скорост растат ноктите при човека. Компютърни симулации показват, че в самото начало Луната е била поне десет пъти по-близо, което означава, че е изглеждала десет пъти по-голяма в небето. В днешно време привидният ? размер е почти същият като този на Слънцето, но след 600 милиона години тя ще бъде толкова далече, че пълните слънчеви затъмнения вече няма да бъдат възможни.

7. Лунотресения

На Луната, също като на Земята, има лунни трусове. Понякога те са провокирани от падане на метеорити, но и привличането на Земята също играе роля. Около една четвърт от лунотресенията се дължат на естествения процес на изстиване и свиване на тялото на спътника – в резултат на бавното охлаждане на вътрешната част на Луната, по повърхността ѝ се образуват пукнатини, които при наместване предизвикват трусове. В резултат на този процес през последните няколко милиона години Луната се е свила с 50 м.

8. Произход на Луната

Има няколко теории за произхода на Луната. Според най-простичката от тях, тя се е образувала от материята, останала след формирането на Земята. Според друга, по-интересна теория, луната просто е прелитала наблизо и ние сме я „закачили“. През последните години добива популярност предположението, че в далечното минало две протопланети – Гея (която в крайна сметка е станала Земя) и Тея, са се сблъскали, а от изхвърлените отломки се е получила Луната.

9. Кратери и желязно езеро под повърхността

На повърхността на обърнатата към нас страна на Луната има около 300 000 кратера. Често срещана заблуда е, че спътникът предпазва Земята от повечето астероиди, като ги привлича към себе си – Луната е твърде малка за това. Просто там няма атмосфера и ерозия, а тектоническата активност е много слаба, така че кратерите, веднъж образували се, остават завинаги. На Луната се намира вторият по големина астероиден кратер в Слънчевата система – Басейнът Южен полюс – Ейткен, ширината на който е 2500 км, а дълбочината – около 8 км. Открит е едва в края на 1960-те години, а по-подробно изучен е в края на миналия век. Наскоро под дъното на кратера е засечена огромна маса метал – толкова голяма, че променя гравитационното поле на Луната. Учените предполагат, че това са останки от гигантски астероид, паднал там преди 4 милиона години и образувал кратера.

10. Изследване на Луната

Първият космически апарат, достигнал лунната повърхност, е съветската станция „Луна-2“, която е пусната на повърхността на нашия сателит през 1959 година. През същата година „Луна-3“ изпраща първите изображения на обратната страна на спътника. Благодарение на този факт, СССР получава правото да дава имена на обекти на Луната. Така се появяват кратерите Циолковски, Менделеев и други, както и Морето на мечтите и Московското море.
Първото меко кацане на Луната е осъществено едва през 1966 година от съветската станция „Луна-9“. С нейна помощ на Земята са изпратени първите по рода си панорамни снимки на лунната повърхност, измерена е интензивността на радиацията и е потвърдена теорията за образуването на лунната почва. „Луна-10“ пък става първата станция в сателитната орбита – осъществяването на тази задача е било изключително трудно, тъй като се изисква невероятна точност.

11. Първите животни, летели около Луната

През 1968 г., за първи път в историята, се осъществява първият успешен полет на живи същества до Луната. Това са две средноазиатски степни костенурки. Те са изпратени на Луната със „Зонд-5“ в компанията на мухи, бръмбари, растения и микроорганизми и се приводняват в Индийския океан.

12. Хора на Луната

До този момент общо 12 души са посетили Луната. Всички те са американски астронавти и нито един не е стъпвал два пъти на лунната повърхност. Първият е Нийл Армстронг през 1969 г., а последният – Юджийн Сърнан през 1972 г. Екипажът на последната мисия – „Аполон-17“, чупи много рекорди: астронавтите прекарват повече от три дни на повърхността, събират най-голямата колекция проби от лунен реголит и прекарват рекордно време в окололунна орбита.

13. Единственият човек, погребан на Луната

На Луната има издигнат паметник на загиналите американски и съветски космонавти. Той представлява десетсантиметрова алуминиева фигурка на мъж и метална плоча, на която са гравирани имената на загинали американски и руски космонавти. Всъщност единственият човек, погребан на Луната, е Юджийн Шумейкър – геолог, планетарен учен, основател на астрогеологията. Поради здравословни проблеми той така и не успява да изпълни мечтата си да стане астронавт и да полети в космоса, но пожелава да бъде погребан там. През 1998 г. прахът му е изпратен на Луната с мисията „Lunar Prospector“. Година по-късно устройството пада на повърхността на Луната и така Юджийн Шумейкър става първият и засега единствен човек, погребан там.

14. Сенки и прах

На Луната няма атмосфера и затова нощта настъпва моментално. Сенките там са абсолютно черни, защото няма въздух, който да разсейва светлината. Астронавтите, които са били на Луната, казват, че когато са били в зона на сянка, не са виждали абсолютно нищо – нито ръцете, нито краката си. Сянката обаче не е голям проблем. Много по-опасен се оказва лунният прах – той мирише на изгорял барут и полепва навсякъде поради специфичната си структура и ниската гравитация. Астронавтът Харисън Шмит случайно вдишва този прах и когато се връща на борда на „Challenger“, го нарича „лунна алергия“. Симптомите наистина са сходни – сълзене, кихане, възпалено гърло. По-късни лабораторни експерименти с аналог на лунния прах показват, че той е способен да убива клетките на белите дробове и мозъка поради съдържащите се в него микрочастици – парчета стъкло с остри ръбове.

15. Хелий-3 и бъдещето

На Луната няма злато, платина или диаманти, затова пък хелий-3 е в изобилие. Той е подходящо гориво за термоядрените електроцентрали на бъдещето. Според някои експерти добивът на този елемент може да покрие всички енергийни нужди на Земята.