Най-загадъчните и необясними артефакти в Русия

Истринските брадви

През 2019 година, в Истрински район край Москва, при разкопаване на място за строеж на училище, археолози откриват некропол, датиран на 4500 години (горе-долу по същото време е построена Хеопсовата пирамида).

В могилата са погребани едни от първите скотовъди и земеделци на територията на Руската равнина, представители на т.нар. фатяновска култура (по името на село Фатяново, където е намерен първият некропол от това време). Според древните ритуали при полагането на мъж в гроба, до него се слагали бойни каменни брадви. В този некропол са намерени именно такива, а необичайният им вид привлича вниманието на учените.

В сравнение с повечето примитивни предмети от могилата – керамични съдове, накрайници на стрели, на копия, остриета на ножове и обикновени брадви, изработени от кремък, бойните брадви силно наподобяват тези, изработени от бронз, които се появяват през по-късното хилядолетие. Изработката им е толкова съвършена, че вероятно не са правени на ръка. Те са много прецизно шлифовани и приличат на съвременните, отлети от метал брадви. По тях има даже издатини, които биха се образували на местата на съединяване на формите за отливане, ако бяха от метал. Бойните брадви са доста тежки и точни при замятане, така че наистина са представлявали сериозно и опасно оръжие.

Нефритените пръстени на Байкал

През лятото на 2016 г. край пролива между брега на езерото Байкал и остров Олхон руски археолози намират останки от двойно погребение. Те са на възрастен мъж и неговата жена (или наложница) – мъжкият скелет е запазен, но горната част на женския е унищожена от гризачи. Двамата се държат за ръце, а главите им сочат на запад. В очната кухина на мъжа има бял нефритен пръстен, още три пръстена има на гърдите му. Между коленете на мъжкия скелет има кожена торба с метални инструменти с неизвестно предназначение. Черепът и глезените му са украсени с огърлици от еленски зъби. До жената е поставен нефритен нож с дължина 13 см и ширина 7 см.

Според направената експертиза останките са на хора, живели в Бронзовата ера, преди 4800-4300 години.

Учените предполагат, че нефритените пръстени са свързани с вярванията на древните хора за задгробния живот, но досега не е ясно истинското им предназначение. Хипотезите са различни – че са ритуални предмети, че са пари, даже нещо повече – че тъкмо заради тях е настъпил водоразделът между расите: европеидните избрали златото за свой символ, а монголоидните – цветните камъни и преди всичко нефрита. Абсолютно същите пръстени са намирани на територията на Китай и Япония, а най-древните от тях са на възраст 8000 години. Не е ясно и каква технология са използвали древните хора, за да направят толкова фина резба.

Рязанският диск

В Държавния исторически музей в Москва е изложен експонат без описание. Наречен е „метална нагръдна плоча“. Намерен е на 200 км от Москва, в околностите на Рязан. Цялата повърхност на диска е покрита с концентрични кръгове, чието предназначение никой не знае. Единственото сигурно нещо е, че е изработен през IV век.

Заради външната прилика, дискът често е сравняван с Антикитирския механизъм, намерен в началото на XX в. по гръцкото крайбрежие. Предполага се, че този механизъм е бил използван за предсказване на положението на небесните тела и затъмненията. Състоял се е от около 40 зъбни колела, чрез задвижването на които са се променяли взаимните положения на обектите по лицевата му част. Много учени смятат механизма от Антикитира за първия пример на аналогов компютър в света.

Чандарската плоча

Това е голяма каменна плоча, намерена през 1999 г. в село Чандар в Южен Урал. Оказва се, че тя представлява подробна релефна карта на уралския регион в мащаб 1:1 100 000 и обхваща район от около 100-150 кв.км. Предполага се, че възрастта на плочата е над 50-120 милиона години.

Интересен е фактът, че за да бъде изпълнена с такава точност една карта, е необходимо да има снимков материал от космоса. На картата са отбелязани реки и възвишения, които съвпадат с действителния релеф на местността към момента на съставянето ѝ, и има надписи на неизвестен език. Звучи невероятно, но даже дъната на реките (макар и в далечното минало) са изобразени с подробности.

Размерът на плочата е 148/106 см, дебелината е 16 см, а теглото – 1 тон. Състои се от три слоя. Първият, с дебелина 14 см, е основа от изключително здрав доломит без примеси от пясък, което не се среща в природата. Вторият слой е от диопсидно стъкло с дебелина 2 см – този материал се появява едва в края на XX век и е един от най-твърдите и трудно обработваеми на земята. Горният защитен слой е от бял калциев порцелан с дебелина едва от 2 мм, който никога не е използван от хората, тъй като е много скъп за производство, въпреки голямата си здравина. Образно казано картата е произведена от неизвестен създател по следната технология – върху основата от доломит е нанесен слоят от диопсидно стъкло. Чрез механично рязане са нанесени земните форми, след което, за да се втвърди материалът, е приложена химическа термична обработка. Накрая всичко е запечатано с тънък слой калциев порцелан. Такава технология даже при днешното ниво на развитие на техниката е трудно постижима.

Откриването на плочата е интересно като история. Руският професор Чавиров прави научно изследване върху миграцията на народите на древен Китай в руските земи. Докато проучва материалите от XVIII век, се натъква на информация за около 200 загадъчни плочи със странни знаци в района на село Чандар. Намира сведения за плочите и от 1924 г. Започва да ги търси с хеликоптер, тъй като предполага, че са огромни. Не намира нищо. Тогава, в случаен разговор, местен жител му казва, че в двора му, на прага, има странна плоча. Така е открита Чандарската плоча.

Предполага се, че съществуват 200, а може би и много повече такива плочи, които ако се съединят, вероятно изобразяват картата на целия континент, а защо не и на цялата планета. Първоначално учените приемат необичайните знаци върху картата за древни китайски йероглифи, но впоследствие се установява, че това са заглавия на обектите от картата и картографични знаци.