Най-дългият леден път в Европа
Намира се в Естония и е с дължина 25 км. Свързва втория по големина остров Хийумаа със сушата.
25 км не звучат кой знае колко впечатляващо, ако говорим за нормален път. Тук обаче става дума не за асфалтово шосе, а за път върху замръзнало море. Леден път.
През зимата, когато Балтийско море замръзне, Естония отваря пътища, които свързват островите с континенталната част на страната. И не става дума за нелегални пътеки и проходи, а за съвсем официални пътища, с поддръжка и собствени правила за движение.
Такива пътища в страната има седем на брой, като общата им дължина е около 80 км.
По принцип през топлата част от годината връзката на остров Хийумаа с континенталната част се осъществява с ферибот, тъй като няма мост. Фериботът работи и през зимата, но когато настъпят големите студове и водата замръзне, много по-евтино излиза шофирането по ледения път.
И тъй като използването на ледени пътища се е превърнало в традиционно, са измислени и правила за тяхното ползване. И това е напълно разбираемо, защото евентуалното пропадане в дълбоките ледени води е равносилно на гибел. Правилата изглеждат на пръв поглед странни, но са базирани на желязна логика.
Тежестта на човек може да бъде издържана от лед с дебелина от 5-8 см, но превозните средства са друго нещо. Изчислено е, че за да се отвори леден път, е нужно ледът да е дебел поне 20 см, а на пътя не се допускат превозни средства над 2,5 тона.
Друго важно правило е спазването на ограниченията на скоростта – тя задължително трябва да бъде под 25 км/ч и над 40 км/ч, но не и между тях. Причината е, че при скорост между 25 и 40 км/ ч движението на колата създава вибрации и резонансна вълна, които могат да пропукат леда.
Още едно на пръв поглед странно изискване е, че по леда е забранено да се кара с предпазен колан. Причината всъщност е логична – при евентуално пропадане в ледената вода човек трябва де може да излезе от колата възможно най-бързо и дори излишните секунди за махането на колана може да са равнозначни на хипотермия.
Преди навлизане в ледения участък шофьорите са длъжни да се уверят, че вратите на колата се отварят без проблеми.
Спирането по пътя е забранено, както и движението на дистанция под 250 метра. Целта е да не се получават участъци с претоварване с тежест. Във връзка с тази логика е и пускането на коли на пътя през три минути.
Освен всичко останало, трябва да се знае, че пътят е отворен само в светлите часове на денонощието.
За местните жители придвижването по замръзнало море е нещо нормално, тъй като се практикува от древни времена. И докато някога движението по леда е било доста рисково, днес тези пътища се поддържат от специализирани фирми, които инспектират леда и организират трафика, поставяйки своевременно необходимите пътни знаци, които да подават информация за актуалното състояние на „шосето“ – по тях има и пътни знаци, както и подават информация за условията по „шосето“. Вероятно си вършат работата добре, тъй като естонските власти уверяват, че по ледените пътища не е потънала нито една кола и дори не са регистрирани сериозни инциденти.
