Най-голямата, най-дълбоката и най-бързата подводници в света
И трите са построени в бившия СССР и до ден днешен все още не са направени по-добри от тях по тези показатели.
НАЙ-ГОЛЯМАТА – клас „Акула“
Най-голямата подводница, създавана някога – клас „Акула“, е произведена в бившия СССР. Според класификацията на НАТО тя носи наименованието „Тайфун“. Дълга е около 173 м (повече от футболно игрище). Височината ѝ е не по-малко впечатляваща – цели 25 м (колкото осеметажна сграда). Водоизместимостта ѝ е 48 000 тона. Може да носи 20 балистични ракети, всяка с тегло 80 тона.
„Акула“ е изключително опасно оръжие. Огневата мощ на един неин залп е достатъчен да помете 300 големи града.
Разработката на подводниците клас „Акула“ започва в началото на 1970-те години като отговор на плановете на САЩ да пуснат новите мощни подводници „Охайо“. Съветското ръководство решава да създаде ново поколение подводници, наричани тежки крайцери, с „по-добри ракети от американските TRIDENT-и“. Новите съветски ракети – „Р-39“, са доста по-тежки и по-големи, което налага да се изградят и подходящи подводници, способни да носят такъв товар. Това е причината „Акула“ да е толкова голяма.
Произведени са общо шест подводници от този клас, макар че едва една от тях – „Дмитрий Донской“ – продължава да е на служба. Тя е преоборудвана и се използва като тестова платформа при разработката на проекта за ракети „Булава“.
„Акула“ е изключително опасно оръжие. Огневата мощ на един неин залп е достатъчен да помете 300 големи града.
Разработката на подводниците клас „Акула“ започва в началото на 1970-те години като отговор на плановете на САЩ да пуснат новите мощни подводници „Охайо“. Съветското ръководство решава да създаде ново поколение подводници, наричани тежки крайцери, с „по-добри ракети от американските TRIDENT-и“. Новите съветски ракети – „Р-39“, са доста по-тежки и по-големи, което налага да се изградят и подходящи подводници, способни да носят такъв товар. Това е причината „Акула“ да е толкова голяма.
Произведени са общо шест подводници от този клас, макар че едва една от тях – „Дмитрий Донской“ – продължава да е на служба. Тя е преоборудвана и се използва като тестова платформа при разработката на проекта за ракети „Булава“.
НАЙ-ДЪЛБОКАТА – К-278 „Комсомолец“
На 4 август 1984 г., в Норвежко море, съветската ядрена подводница К-278 „Комсомолец“ се потапя на рекордна дълбочина от 1027 м., а на дълбочина 800 м прави торпеден изстрел – нещо, което никой до този момент, а даже и досега не е правил. Дори и съвременните подводници не могат да достигнат дълбочина, по-голяма от 600 м.
Задачата да се създаде подводница, която да се потапя на екстремни дълбочини, е поставена още през 1966 г. Реализирането на проекта „Плавник“ отнема години, но в крайна сметка през 1978 г. е създадена единствена бройка от този вид – „Комсомолец“. За да се изработи лек и издръжлив корпус, е използван титан. „К-278“ е готова за потапяне през 1984 г. и е използвана основно с експериментална цел. Тестовете доказват, че СССР притежава уникална подводница без аналог в света, която може да атакува врага, избягвайки ответни удари.
За съжаление проектът завършва трагично – на 7 април 1989 г. в една от секциите ѝ избухва пожар. Подводницата успява да излезе на повърхността, но не дочаква помощ от други кораби. Екипажът прекарва повече от час в ледените води на Норвежко море, при което от 69 членове на екипажа загиват 42, основно от хипотермия. Като причина за възникналата авария се приема технологичната сложност на подводницата и липсата на достатъчно квалифициран екипаж за работа с подобна апаратура, а подводницата и до днес се намира на морското дъно.
Задачата да се създаде подводница, която да се потапя на екстремни дълбочини, е поставена още през 1966 г. Реализирането на проекта „Плавник“ отнема години, но в крайна сметка през 1978 г. е създадена единствена бройка от този вид – „Комсомолец“. За да се изработи лек и издръжлив корпус, е използван титан. „К-278“ е готова за потапяне през 1984 г. и е използвана основно с експериментална цел. Тестовете доказват, че СССР притежава уникална подводница без аналог в света, която може да атакува врага, избягвайки ответни удари.
За съжаление проектът завършва трагично – на 7 април 1989 г. в една от секциите ѝ избухва пожар. Подводницата успява да излезе на повърхността, но не дочаква помощ от други кораби. Екипажът прекарва повече от час в ледените води на Норвежко море, при което от 69 членове на екипажа загиват 42, основно от хипотермия. Като причина за възникналата авария се приема технологичната сложност на подводницата и липсата на достатъчно квалифициран екипаж за работа с подобна апаратура, а подводницата и до днес се намира на морското дъно.
НАЙ-БЪРЗАТА – Подводница К-162
Най-бързата подводница, създавана някога – „К-162“ (по-късно прекръстена на „К-222“) влиза в експлоатация през 1969 г. През декември 1970 г. тя поставя световен рекорд, който не е подобрен и до днес. На дълбочина 100 м „К-162“ успява да развие скорост 82,8 км/ч. Ядреният реактор, захранващ подводницата, използва около 97% от капацитета си, така че на теория тази скорост е могла да бъде и по-висока.
Разработката на подводницата отнема 10 години. Корпусът е титаниев, приложени са над 400 нови технологични решения, а проектът излиза доста скъп, поради което неофициално е наричан „Златната рибка“.
За първи път са разработени специални крилати ракети, способни да поразяват плавателни съдове от потопена позиция. Специалното предназначение на „К-162“ е с комбинацията от тези ракети и невероятната скорост, да служи за атака на американски самолетоносачи.
Разработката на подводницата отнема 10 години. Корпусът е титаниев, приложени са над 400 нови технологични решения, а проектът излиза доста скъп, поради което неофициално е наричан „Златната рибка“.
За първи път са разработени специални крилати ракети, способни да поразяват плавателни съдове от потопена позиция. Специалното предназначение на „К-162“ е с комбинацията от тези ракети и невероятната скорост, да служи за атака на американски самолетоносачи.
