Най-големите обиди срещу България

Известен руски телевизионен водещ и депутат от партията „Единна Русия“ изразява намерение да купи цяла България.

В интервю кореспондентка от БНТ му пожелава ако влезе в „Думата“, да води доброжелателна политика към България. На нейната реплика той отговаря: „Разбира се. Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме“.

Навръх 22 септември 2016 г. – Денят на независимостта на България, журналистът с чук разбива паметната плоча на загиналите в боевете при Каймакчалан през 1916 г., поругавайки паметта на героите.

В свой политически анализ Баранов причислява България, заедно с другите страни от Югоизточна Европа, към „слабите звена на западния империализъм“. Отправя препоръка към руските политици България да бъде дестабилизирана отвътре и да бъде превърната във „фалирала държава“, в несъстоял се член на ЕС и НАТО и така да стане „евтина“ за завладяване от Русия.

Популярният рапър си позволява в своя песен да представи българките като стока за продан и лесен начин за забогатяване на трафикантите. В текста се говори за нелегален трафик на жени и търговия с бели робини и че самият той е готов да достави нашенките за плътски удоволствия на желаещите.

През 2015 г. сръбският президент Томислав Николич в интервю по темата за бежанската криза пред руската агенция „Спутник“ казва: „Чух от хората, които минават през планините между България и Сърбия, да казват: „Само не ни връщайте в България!“ Кой знае какво се случва с населението там, в тази демократична държава, член на Европейския съюз, след като бежанците реагират по този начин“.

През 2009 г. в сградата на Съвета на Европейския съюз в Брюксел е подготвена изложба, част от проект за чешкото председателство, наречен „Ентропа: Стереотипи и бариери за разрушаване“. В нея чешкият скулптор Давид Черни в своя арт-инсталация представя България като „турска тоалетна“. Твърди се, че в частта от колажа, засягащ България е участвала българската художничка Елена Джелебова, но няма яснота дали такава въобще съществува.

Още първите сведения на византийски хронисти за създаването на българската държава изобилстват с обидни определения. Според техни определения българите са „народ див и варварски, където всичко лошо намира почва“.

В едно от най-значимите си произведения „Кандид“, известният френски писател е повлиян от мнението, че произходът на думата „вулгарен“ има общо с „българи“. Така в романа си той изгражда образа на един въображаем народ, наречен „българи“, които са отявлени злодеи и разбойници, избиват и изгарят всичко по пътя си с най-изобретателни методи.

Така както тук използваме израза „албански реотан“, така в Италия всчико, което буди съмнение, наричат „българска работа“. А когато човек има вид на измамник, за него казват, че има „фачиа булгаро“ (българско лице).

По време на провеждане на конференцията в публичното пространство циркулира брошура, озаглавена „Нацията парвеню“. В нея българите са окачествени като „най-ниския антропологичен тип в Европа с изключение на албанците, но по доблест стоящи далеч от тях“. Освен това се разпространяват карикатури и афиши, на които български войници набождат на щиковете си беззащитни пеленачета, за да накажат враговете си.

Едни от най-злостните нападки срещу България се приписват на Уинстън Чърчил, въпреки че няма документи, доказващи това. Често Чърчил казва: „Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба“. Разбирайки, че България е обявила война на Англия, възкликва учудено: „Тия дето си казват „Честита баня!“ – те ли са ни обявили война?“. Когато започват бомбардировките  на столицата ни, Чърчил казва: „За да падне България, трябва да падне само София. Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините ѝ да се засеят картофи“. А на Парижката мирна конференция през 1946 г. той заявява: „Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден строг урок“.